- Знаех си, че никой няма да ме види... - разочаровано изрече старецът. - Ако бях по-нагоре...
- Беше се свил на земята и бълнуваше.
- Не говоря насън - сърдито отрече възрастният мъж.
- Защото спиш сам и няма кой...
- Не винаги съм бил сам - прекъсна го старецът и се нацупи. Помълча малко и неочаквано попита: - Как гореше храстът?
- С разноцветни светлини, устремени нагоре... Божествен образ!
- Сега разбирам... - Гого Хисарски дори разпери ръцете си настрани. - Това е Мойсей, който говори с Бога...
- Какво? - изненада се художникът.
- Сега ще ти прочета... - и старецът се спусна към раницата си. Извади малката библия и започна да я разлиства.
- Не ми чети! - спря го е ръка Оги.
- Ще ти разкажа набързо тогава... - припряно започна Гого Хисарски. Мойсей бил в планината и видял горящ храст, който гори, но не изгаря... Той искал да се приближи до храста, но чул глас да не го прави. Разбрал, че Бог му говори чрез думите на един ангел...
- И какво му казал Господ?
- Да изведе евреите от египетски плен и да ги заведе в Ханаан.
- Не знаех.
- Млад си, затова...
- Сигурно някой така ще изтълкува посланието... - Оги изговори мислите си на глас.
- Не може Мойсей да е в ниското - настоятелно каза скитникът. - Не подобава на такъв човек да стои сгърчен в тъмния ъгъл... Аз мога да се прежаля, но той... Качи го по-нагоре, а? - умолително завърши Гого Хисарски.
Оги само поклати глава. После несъзнателно взе една восъчна свещичка и започна да я мачка в ръцете си. Направи я на топка и продължи да моделира, докато получи капковидната форма на пламък. Гого започна да гризе ноктите си. После неочаквано попита:
- Как бях облечен снощи?
- Така - посочи художникът.
- С расото?
- Да.
- Казах ти, че си сънувал - уверено произнесе Гого. -Вчера бях с костюма.
Оги потвърди с леко кимване.
- Да не би да искаш обратно костюма? - смути се старецът и отново се отдръпна назад към тъмния ъгъл.
- Не
- Защото не мога да ти го върна... - Скитникът само се извърна настрани.
Художникът повдигна рамене и тръгна към изхода. След него Гого Хисарски неочаквано се провикна:
- И Мойсей не е бил нещастен, щом е говорил с Бога! Приживе!
18
- Доктор Моренов - каза Радо Ангелов, като погледна шефа си, и допълни: - Готов е с експертизата.
- Да ни чака пред моргата! - изръмжа Мишената и се изправи.
Помощникът му довърши разговора и го последва.
- Защо? Няма ли и ние да огледаме останките?
- Вярвам на доктора - припряно отговори комисарят. - А и обичам мешана скара. Ако видя този труп, ще стана вегетарианец завинаги.
Доктор Моренов, красив мъж към шейсетте, ги чакаше на пейката пред моргата, а на коленете си бе разтворил канцеларска папка. Мишената се провикна:
- Не чети!
- Знам - спокойно отвърна патологът. - Искаш бързи и ясни отговори.
- Давай тогава!
- Не си задал нито един въпрос - ухили се Моренов.
- Ей, докторе - засили се към него Мишената.
- Шефе - направи опит да го спре Радо.
Комисарят се овладя и само по стиснатите му юмруци си личеше отминаващата ярост.
- Нарочно ме дразниш! - изрече той.
- И като знаеш, че е нарочно, защо се връзваш? - отговори патологът.
- Казвай направо! - изкрещя Мишената.
- Човекът не е бил закован, а само привързан за кръста - започна Моренов, - Вероятно е използвал упойващи вещества. Имам предвид - поясни той, - когато е бил жив.
- Наркоман? - изуми се Донов.
- Едва ли ще доживее до старостта - обади се младият, полицай.
- Точно така - обърна се докторът към него.
- Старец е, нали? - зададе следващия въпрос Радо
- Със сигурност.
- Тогава? - нетърпеливо попита Мишената.
- По-вероятно опиатите са му били предписани - продължи докторът.
- Последен стадий... - сети се комисарят.
- Нямал е какво да губи - допълни Радо.
- Но каква е наградата тогава? - замисли се Донов.
- Не е лека смърт - изрече отново младият полицай. - Защо ще се съгласиш? Какво очакваш в замяна?
- Може да е измамен - предположи комисарят.
- Вие не зададохте най-важния въпрос - прекъсна ги патологът.
- Кой? - попитаха едновременно двамата полицаи.
- Жив ли е бил старецът, когато е пламнал?
- Казвай направо! - изкрещя Мишената и се надвеси заплашително над лекаря.
- Познайте! - Патологът вдигна глава към комисаря, а после погледна и Радо.
- Докторе... - закани се отново Мишената.
- Мъртъв е бил от часове - спокойно отговори доктор Моренов, без да отчете заплахата.
- Значи е умъртвен малко след пристигането си на „Боаза“ - отбеляза комисарят.