Оги влезе вътре и прочете стихотворението. Обърна се към платното и каза:
- „Старата любов.“ Става, но не е загадъчно. Ще те нарека „Семейната тайна“.
21
Днес допи бутилката по-бързо, което допълнително я изнерви. Не беше причината в алкохола - тя веднага можеше да спре да пие. Учителите я побъркваха цял ден с безкрайните си въпроси, но нищо необичайно не беше се случило. А може би напрежението й възникна в онзи момент, в който помощник-директорът я попита:
- Какво ще правим с Аладжов?
- Нали ги знаеш творците - неангажирано отговори Камелия Аврамова.
Вече цяла седмица го няма.
- Не е ли представил болничен лист?
- Не.
- Разсеян е. Сигурно ще го донесе утре. - Камелия направи пореден опит да го оправдае.
- Дори не се сеща да се обади - троснато отговори помощник-директорът и излезе от кабинета й.
- Утре ще дойде - подвикна тя през затворената вече врата.
Искаше й се да пийне още една глътка. Отвори бюрото и погледна другата бутилка с водка, която някой й подхвърли. Няма да я докосне.
Камелия Аврамова грабна шлифера си и излезе от кабинета. Секретарката я попита:
- Тръгвате ли?
- Не, пристигам - отвърна ядосано тя, без да погледне глуповатото момиче, което наскоро назначи с политически протекции.
Излезе в коридора и забърза, за да изпревари биенето на поредния звънец. Не понасяше тълпата от пубери, които крещяха, гонеха се по стълбите и се блъскаха в нея, без дори да се извинят.
Нямаше свои деца и може би затова не успя да обикне чуждите. Когато бе по-млада, съзнателно отбягваше идеята за майчинство под предлог, че трябва да се образова и да гради кариера. От няколко години мисълта да има дете от съпруга си я ужасяваше. Не можеше да го понася дори в редките случаи, когато я докосваше. Инертността в семейното съжителство бе причината да не го изрита от дома си.
Навън бе студено и мрачно. Духаше силен вятър и тя се загърна в шлифера, но въпреки това трепереше. Ако имаше само една глътка...
Когато наближи ателието на Оги, Камелия Аврамова забави крачки. Дали постъпва правилно? Да, тя е негов работодател и трябва да знае защо не е на работа. Но дали не се унижава? Можеше да нареди на секретарката да го потърси. Не, тук отношенията бяха други. Не й се играеше на началник и подчинен, а на жена, която харесва точно този мъж.
Камелия се огледа - улицата бе пуста. Смело отвори дворната порта и тъкмо да пристъпи, видя Оги да се целува с една жена. Затвори бавно вратата и тръгна покрай стобора. Силна болка в стомаха я накара да се присвие на две. Аладжов така я измами! Бил недосетлив, не усещал знаците, които тя му праща в редките моменти, когато бяха насаме... Ха! Сигурно се е подигравал на желанията й...
Тя отмина няколко метра приведена, а в душата й гореше адски огън. Бе готова жив да го изгори! Да го види как се гърчи в преизподнята!
- Госпожо директор, добре ли сте? - чу до себе си момичешки глас.
- Остави ме! - извика Аврамова.
- Извинете - отвърна момичето и избърза напред.
Камелия вдигна поглед и по дрехите позна, че това е любимата на Аладжов.
- Чакай! - извика нервно тя.
Момичето се обърна.
- Как се казваш?
- Рая Станева от дванайсети „в“ клас.
22
Оги тъкмо потопи четките в терпентина, когато Никола влезе вътре. Художникът бързо изправи „Семейната тайна“ с лице към стената.
- Приключваш ли за днес?
- Да. Много съм уморен.
- Не ти ли се пийва?
- Не - потръпна с рамене художникът. Май се разболявам...
- Не ми се пие сам - намръщи се Никола. - Ще оставя бутилката тук. - Той извади половинка ракия и я остави на масата, разбутвайки няколко кутии с туби боя.
- Друг път - притесни се Оги. - Искам тази нощ да се наспя у нас. Когато съм тук...
Все някой идва...
- Не ми пречите усмихна се художникът. - Когато съм тук, не издържам... Ставам и все нещо доизкусурявам... Не мога да се наспя.
- Покажи ми картината, за която говори Асен.
Оги се огледа, прехвърли рамките, после отпусна надолу рамене, като не смееше да погледне приятеля си.
- Какво? - нетърпеливо попита пожарникарят.
- Картината я няма.
- Кой е влизал в ателието? - попита Никола.
- Няма значение - махна с ръка Оги.
- Потърси я!
- Няма смисъл.
- Ти излиза ли днес?
- Ходих само до църквата, а после...
- Рисува - прекъсна го пожарникарят. - Сигурно си оставил отключено... Какво стана с онзи поп?