Той влезе в директорския кабинет, без дори да се сети да почука. Камелия Аврамова се стресна, удари коляното си в бюрото, чашата се изплъзна от ръката й и падна върху персийския килим. Тя застина за момент от болката, после рязко стана от мястото си, облегна се на парното и каза:
- Има оплакване срещу вас.
- Нямам оправдание - отговори необичайно бързо Оги Аладжов. - Рисувах и...
- Не разбрахте как се случи - допълни мисълта му директорката, а устните й нервно потръпваха.
- Да - кимна Оги и дори извърна поглед.
В този момент той усети неистовото желание да избяга оттук. Виждаше само образа на една съсипана жена, изгаряна от вътрешен огън. Познаваше се по особения блясък на очите й, който му напомняше за дива котка, отдавна хваната в капан. Ръцете й се бяха вкопчили в студените ребра на парното, сякаш очакваше в тяхната хладина да открие лек за огнените рани в душата си. Не можеше да й помогне... Трябваше да бяга дотогава, докато заличи образа на отчаяната нещастница срещу него.
- Не може учител да има сексуални отношения с ученичка - високо изрече Камелия Аврамова.
- Така е - потвърди Оги и изненадано я погледна.
- Тогава как ще обясните вашето поведение?
- Не ви разбирам - повдигна рамене художникът.
- Рая Станева от дванадесети „в“ се оплака от вашето поведение.
- Коя е тя? - изумено попита художникът.
- Вън! - изкрещя Камелия Аврамова. - Уволнен сте!
25
- И днес нищо не свършихме, юнако - прозина се шумно Мишената.
- Да си ходим тогава! - предложи Радо Ангелов и леко се надигна. Отдавна се мръкна.
- Защо никой не търси жертвата?
- Може да няма близки отговори младият мъж.
- Все има съседи... А ако е скитник? - сети се Донов.
- Тогава закриваме случая - прозина се на свой ред Радо.
- Бързаш, юнако! - погледна го начумерено комисарят.
- Няма за какво да се хванем.
- Засега.
- Да не мислиш, че ще има повторение? Нова човешка факла?
- Знае ли човек... - ядно изрече Мишената и стана от мястото си.
В този момент звънна вътрешният телефон. Радо вдигна, изслуша съобщението и каза:
- Доведи го! - Обърна се към шефа си и поясни: - Един човек иска да съобщи за изчезването на баща си.
Комисарят се пльосна на стола си възбудено произнесе:
- Добре, че не си тръгнахме по-рано!
След малко дежурният полицай въведе в кабинета около четиридесетгодишен мъж, облечен в дънки и кожено яке. Бе едър, с топчесто лице и изпъкнал корем. Имаше рядка, русолява коса, подстригана ниско. Изглеждаше стресиран, защото погледът му постоянно се местеше от единия към другия полицай. Радо му посочи с ръка стола, на който да седне.
- Казвай! - нареди припряно комисарят.
- Баща ми изчезна - смутено произнесе мъжът.
- Давай поред!
- Не знам откъде да започна... - още повече се притесни човекът.
- Имена, адрес, дата на раждане... - изрече набързо Донов.
- На кого?
- И на двамата! - изрева комисарят и се изправи до прозореца.
Баща ми се казва Тодор Тодорин, на седемдесет и две години е... Аз съм Иван...
- Кажи за баща си! - нареди отново комисарят.
- Какво? - не разбра отново мъжът.
- Откога го няма? - допълни младият полицай.
- Не знам точно - обърка се Иван Тодорин.
- Не живеете ли заедно?
- В един двор сме... Той живее в пристройката...
- В кучешка колиба, а? - изръмжа Донов.
- Не. Защо? - дръпна се назад мъжът. - Има всички удобства...
- Кога разбрахте, че е изчезнал? - попита Радо.
- Едва днес.
- Чак днес ли се сети за баща си? - набра Мишената. - Случайно ли мина през царските му покои?
- Нямаше ме в града - бързо отговори мъжът. - Откривам едно ново заведение по морето... Нищо особено, но...
- Как е баща ви със здравето? - отново попита Радо.
- Болен е, но умът му е на мястото си...
Двамата полицаи се спогледаха.
- Нямаше ли кой да го гледа? - сети се Мишената.
- Жена ми беше една седмица в София, после дойде направо при мен - оправда се мъжът. - А и баща ми не иска никого около себе си. Все още се оправя сам...
- За кого е наследството? - нетърпеливо попита Донов.
- За мен - изненадано ги погледна Иван Тодорин. - Единствено дете съм - допълни той.
26
Ако някой друг й беше казал, ако не беше го видяла с очите си, щеше да му повярва. Евлоги Аладжов бе изключителен измамник! Зад привидния образ на романтик се спотайваше гаден лъжец, циник, педофил, мърляч, загубеняк... Не й стигаха думите, но нямаше сега да отвори синонимния речник. Ще отвори...