Камелия Аврамова клекна бързо до бюрото и измъкна оттам онази бутилка с водка. Утре ще купи две бутилки. Ръцете й трепереха, докато нервно късаше бандерола. Махна капачката, която се търколи някъде под бюрото. Отпи направо от шишето огромна глътка и се задави. Закашля се силно, а зад вратата на кабинета й се чу гласът на чистачката:
- Да ви помогна ли?
- Заключвайте и изчезвайте! - изкрещя Камелия Аврамова.
Следят я, дебнат я... Утре ще си поговори с тях! В момента не й пукаше от никого и за нищо!
Седна на стола си с гръб към вратата и запали цигара. Отново отпи от бутилката. Престана да трепери и се отпусна назад. Какво пък! Евлоги Аладжов не е последният мъж на този свят, а и тя все още не спи на отворен прозорец. И все пак изгаряше от бяс! Дори алкохолът не можеше да заличи огнената язва в сърцето й. Как ли се е подигравал с нея! Бил недосетлив към намеците й!
- Толкова съм жалка - прошепна тя и неочаквано се разплака.
Самосъжалението я погълна и Камелия Аврамова не видя нито огнената змия, която бързо се спусна под затворената врата на кабинета й и пролази под бюрото й, нито усети дима, който я обви. Едва когато бе заобиколена от огнено море, тя се качи върху стола и закрещя:
- Помощ! Помощ!
Чуваше само отчаяния звук на припукващо дърво, което бързо бе изяждано от огъня. Сиеящата стена настъпваше към нея и я притискаше към прозореца. Камелия Аврамова го отвори и парещо одеало полегна на гърба й.
Последното, което видя, преди да полети, бе ухиленото лице на Евлоги Аладжов. И тя се спусна към него.
27
Асен Десподов отвори със замах вратата на ателието. Оги го нямаше, но скитникът от онзи ден ровеше в ъгъла, където бяха недовършените платна.
- Къде е Оги? - попита Асен.
Старецът рязко се извъртя, погледна начумерено банкера и отговори:
- Не знам.
- А кой те пусна тук?
- Наминах и... Беше отключено.
- Какво търсиш? - с рязък тон продължи Асен.
- Ти да не си полицай? Много въпроси задаваш - ядоса се на свой ред Гого Хисарски и продължи да прехвърля рамките.
- Защо ровиш там?
- Търся си портрета.
- От „Огнен сън“ ли? - досети се Асен.
- От онази картина, дето съм забутан в ъгъла - отговори старецът. - Оги каза, че храстът в двора е пламнал, а аз съм лежал в ниското... Май и ти си бил там. - погледна го с очакване Гого.
- Не съм. Дори не знам за какво говориш.
- Казах му аз, че е сънувал! - оживи се старецът. - А Оги вика, че съм щял да изгоря! А ти си ме спасил.
- Може ти да си сънувал.
- Не съм - поклати отривисто глава Гого Хисарски. - Но картината я няма.
- Какво говориш? - разтревожи се банкерът.
Той избута скитника настрани и също започна да прехвърля рамките. После огледа ателието, надникна дори зад дивана, но не откри „Огнен сън“.
- Изчезнала е - заключи банкерът. - Сигурно някой я е откраднал и впери поглед в стареца.
- Няма да ме уплашиш! Не съм крадец! - повиши тон възрастният мъж и бързо добави: - Защо ще я търся тогава?
- Откъде да знам! - отчаяно произнесе Асен.
- Ценна ли е? - кротко попита Гого.
- Цената е без значение.
- Ами като е все отключено - отбеляза Гого Хисарски, - ще крадат, я!
Почука се плахо и Асен машинално отговори:
- Влез.
Вратата се отвори докрай и вътре пристъпи колебливо Еми Месиянска. Бе облечена в яркожълт шлифер, върху който бе заметнат плътен шал с фигури на есенни листа. Огромни дървени обеци във формата на маргарити се гушеха из гънките на шала. Очите на жената бяха обградени от тежък грим с леко удължени настрани линии.
- Василиса Прекрасна! - с възхита отбеляза Гого Хисарски и пристъпи към жената.
Еми Месиянска не отрази комплимента, погледна към Асен и попита:
- Вие ли сте Оги Аладжов?
- Не - отговори бързо банкерът. - А вие сте...
- Еми Месиянска - отвърна тя и леко вдигна брадичката си нагоре.
- Седнете покани я Гого Хисарски и придърпа към вратата единствения стол.
- Чакай! - спря го с жест Асен Десподов. - По какъв повод сте тук? - попита той жената.
- Ще кажа единствено на Оги Аладжов - отвърна с царствен тон Еми Месиянска, направи три крачки и седна на дивана.
28
В мрака се спотайваха няколко черни фигури. Оги мина настрани, фигурите се раздвижиха и той разпозна няколко момчета от седми клас, които се криеха в сянката на сградата. Блясък на огънче се придвижи из компанията - явно учениците дърпаха по някой фас, преди да се прибират вкъщи. Преди да излезе от училищния двор, Оги се обърна назад и рязко спря...