Гого стана, наметна на раменете си вълнения пуловер, позачуди се дали да си обуе панталоните, но се отказа - няма кой да го види в тази чернилка. Излезе от къщата и зави зад ъгъла й, където се намираше тоалетната.
На връщане се навеждаше, за да махне листа и боклуци, които се увиваха около голите му крака. Раздразни се и напълно се разсъни. Сега нямаше да мигне до сутринта.
Светлината отсреща го заслепи неочаквано и Гого дори прикри лицето си с ръка. В квартала имаше и други безсънници като него. Тъкмо да влезе отново вътре, когато зад гърба му се трясна стъкло, той се обърна и видя къделите от червени пламъци, които излизаха от отсрещния прозорец.
- Пожар! - опита се да извика Гого, но не чу гласа си. Прокашля се и се провикна с пълна сила: - Пожар! Пожар!
Хукна по улицата и продължи да крещи, докато не видя хора около себе си. Когато се осъзна, установи, че се грее на топлината, излъчвана от един прожектор около храма. Погледна веещите се около краката му долни гащи, засрами се и на бегом се прибра в храмовата къща. Такъв резил не бе преживявал от потопа!
33
Тази нощ - добре, но утре какво ще я прави? При тази мисъл Никола Угаров светна лампата и погледна жената до него. Еми се беше простряла по верев на леглото и спеше. Побутна я, за да я събуди, но тя не реагира.
В ателието му се стори, че Еми ще налети на Оги, който вече беше пиян, и затова я поведе със себе си навън. Не предполагаше, че жената ще се закачи за него, подобно на жаден за кръв кърлеж. Ако зависеше от нея, щеше да го просне още на плочките пред църквата. Опита се да й поръча такси, но Еми категорично отказа. Пусна ръка в панталона му, започна да му шепне мръсотийки и той се предаде. Довлачи я до втория стаж, където започнаха истинска еротична фиеста. Биваше я, не може да се, отрече. Отдавна не беше попадал на сексуално освободена жена, за която табутата не съществуваха. А после Еми се просна безпаметно на леглото.
Суперсекс, но как ще се отърве от нея? Дали тази вечер бе споменал, че утре е свободният му ден?
Никола излезе на балкона, за да запали цигара. Не беше дръпнал и два пъти, когато чу отчаяните крясъци на Гого Хисарски. Надвеси се надолу и се провикна:
- Къде е пожарът?
- Домът на Оги гори - извика старецът и продължи надолу по улицата.
Никола Угаров се обади на колегите си, грабна пожарогасителя от коридора, спусна се по стълбите и заблъска по вратата на Асен.
- Оги гори! - изкрещя той през затворената врата, излезе на улицата и се затича през площада на храма.
Беше пръв и това, което видя, го стресна. На пейката пред дома седеше Мария Аладжова, а пред нея на колене бе застанал приятелят му. Лицето на Оги бе в скута на майка му. Отстрани на пейката бе проснат черен костюм. И двамата не реагираха на появата му. Разноцветни пламъци излизаха от прозореца на кухнята, лазеха по стената нагоре и осветяваха мрака.
Никола захвърли пожарогасителя и тръгна към Оги. Издърпа го настрани и усети вонята на алкохол от него. После грабна Мария Аладжова и се отдръпна. Огнени парчета се посипаха по пейката, но черният костюм не се запали, а само тлееше и изпускаше смрад на изгорена вълна.
Едва тогава пристигна Асен, а след него - още неколцина съседи.
34
Когато Мишената пристигна на място, тълпата вече беше оредяла. Нямаше нито линейка, нито пожарен автомобил.
- Жертви? - попита той Никола Угаров.
- Слава богу, не! - отговори бързо пожарникарят. - Приятелят ми спи, а майка му я откараха в болницата
- Пострадала ли е?
- От огъня - не. Но явно е в шок, не реагира изобщо.
- Как е станал пожарът?
- Не знам още - отвърна Никола. - Изключихме електрозахранването... Утре ще имам яснота по въпроса.
- Откъде е започнал пожарът? - продължи Мишената.
- От кухнята, но не е обхванал другите стаи. Изобщо... започна Никола, но махна с ръка и не продължи.
- Притеснява ли те нещо?
- Не знам - отвърна пожарникарят. - Но откакто Оги се увлече по огъня, все стават пожари наоколо...
- Оги?
- Евлоги Аладжов, моят приятел. Не го ли помниш?
- Това неговият дом ли е? - отвърна му с въпрос комисарят.
- Да.
- А той къде е? - продължи с въпросите Мишената.
- Смъртнопиян спи в ателието си.
- Пироман ли е?
- Не - веднага отрече Никола. - Просто рисува огнени картини. Откакто видя...
- Горящия човек на „Боаза“ - довърши комисарят.
- Да.
- А знаеш ли, че са го видели да бяга от училището след пожара в директорския кабинет? - Сега Мишената погледна пожарникаря право в очите.