- Не е въможно! - изненада се той.
- Има свидетели - натъртено произнесе Донов.
- Аз му казах за пожара, а той вече... - не довърши отново пожарникарят, но се замисли.
- Какво? - наостри слух Мишената.
- Няма значение - махна с ръка Никола Угаров.
35
Радо отвори с крак вратата на кабинета, защото носеше четири кафета.
- Закъсняваш, юнако! - бодро изрече Мишената.
Младият полицай постави внимателно кафетата върху бюрото, погледна към часовника, който наближаваше седем, а после преброи върху бюрото на комисаря четири празни чашки от кафе.
- Тук ли спа тази нощ? - попита той шефа си.
- В службата никога не спя - изломоти Мишената, а после припряно продължи: - Имаме много задачи и един заподозрян.
Радо се замисли за миг, преди да отговори:
- За Евлоги Аладжов ли намекваш?
- Умник отбеляза комисарят и грабна първата чашка.
- Защото няколко сополанковци са го видели да подтичва?
- Не само...
- Събитие, за което да не знам? - досети се младият мъж.
- Тази нощ горя домът на Аладжов - произнесе комисарят и зачака реакцията на колегата си.
- Художник-пироман?
- Никола Угаров му е приятел - продължи Донов и се пресегна към втората чашка. - Художникът бил обсебен от огъня...
- И драска клечката, където свари? - недоверчиво го погледна Радо. - Дори на родния си дом?
- Бил е пиян.
- Разпита ли го?
- Тази нощ е бил „смъртнопиян“, цитирам Угаров - изрече комисарят. - До икиндия няма да се събуди.
- Откъде ще започнем тогава?
- От къщата на Тодорини - каза Мишената и глътна наведнъж последното кафе. - Не забравяй, че всичко започна от "Боаза"!
- Случаите не са свързани.
- Не бъди толкова сигурен!
- При „Боаза“ Аладжов е само случаен свидетел, който слиза от автобуса...
- А ако изобщо не е пътувал с него? - извъртя се към колегата си Мишената.
- Не сме проверили - досети се Радо.
- Пропуск - изръмжа комисарят и стана.
След десетина минути пристигнаха на търсения адрес. Къщата на Тодорини бе едноетажна постройка от шестдесетте години на миналия век в централната част на града. Изглеждаше доста занемарена - боята по прозорците се лющеше, поцинкованите улуци бяха покрити с мъх, а желязната врата бе ръждясала. Едва след като Мишената задържа пръста си върху звънеца, Иван Тодорин се появи сънен на вратата и им направи жест с ръка да влизат.
- Снощи работих до късно... - оправда се мъжът.
- И ние - отвърна комисарят. - Води ни към покоите на баща си!
Преминаха през обширен двор с лозница, гараж и няколко алеи с цъфнали хризантеми. В края на двора се намираше сравнително скоро изградена пристройка. Представляваше две свързани помежду си помещения. Първата стая бе кухнята- скромен диван бе разположен под прозореца, до него имаше маса с четири стола, срещу дивана бе мивката с кухненски шкафчета над нея, а отстрани бяха наредени печка за твърдо гориво, хладилник и дори пералня. Всичко бе старо, но добре запазено. Във втората стая имаше орехова спалня с нощни шкафчета, трикрилен гардероб, два фотьойла и цветен телевизор.
- Размествал ли си нещо? - попита Мишената.
- Нищо не съм пипал - стреснато отвърна Иван Тодорин.
- А нещо да липсва?
- Не, всичко е точно така, както го е оставил татко... - повдигна рамене мъжът и погледна последователно двамата полицаи. - Кога ще може да го погребем? - изговори тихо Иван Тодорин и наведе глава.
- Скоро - отвърна му Мишената, като продължи да разучава обстановката.
- Къде баща ви пазеше документите? - попита Радо.
- Оттатък са - посочи с ръка към къщата мъжът. - Сега ще ги донеса! - и тръгна с бързи стъпки към къщата.
- Радо, търси из чекмеджетата! - нервно нареди комисарят, тъй като нямаха заповед за обиск.
- Те са само две - посочи към нощните шкафчета младият полицай.
Мишената отвори единичното крило на гардероба - отдолу имаше две чекмеджета и той ги претърси, а над тях - дървени полици, върху които прилежно бяха сгънати дрехите на мъртвия старец. Той започна да подпъхва ръцете си между тях в желанието си да открие някаква насочваща следа. Отвори другите две крила на гардероба, прехвърли няколко костюма, дори провери във вътрешните им джобове, но намери единствено няколко стари банкноти.
- Нищо - изправи се първи Радо.
- И при мен - отговори Мишената и рязко затвори скърцащите крила.
В този момент се върна Иван Тодорин и им подаде огромна папка. Мишената седна на фотьойла, а Радо се надвеси над него. Двамата внимателно прегледаха документите, поставени в отделни прозрачни джобчета и подредени по реда на тяхното съставяне. Имаше всичко, което ги интересуваше - от акта за раждане на Тодор Тодорин до изготвеното преди пет години прехвърляне на цялата собственост към единствения наследник на стареца.