Еми Месиянска чу плахи стъпки отвън и нетърпеливо се провикна:
- Оги, ти ли си?
Стъпките бавно се отдалечиха, а тя се прилепи от страх към дивана.
38
- Шефе, говорят за нея като за покойница! - изуми се Радо, след като останаха за малко сами.
- От страх, юнако! - отговори Мишената. - Жива е и ги е страх, че като се върне...
- Чувал ли си нещо за нея преди?
- Далеч съм от даскалските среди - отвърна комисарят. Но след година-две мога и да ги опозная...
- Нищо не научихме - изрече младият мъж.
- Ще открием точния човек, ще видиш! - оптимистично каза Донов. - Все един ще се престраши да говори!
Бяха им отстъпили един кабинет, където от няколко часа разпитваха колегите на Камелия Аврамова. Вече се бяха отчаяли, че ще попаднат на информация, която ще ги насочи към извършителя на палежа. Никой не искаше да говори против директорката, или просто да сподели училищните клюки.
След малко в стаята влезе висока, пълничка учителка, чийто посребрени коси напомняха, че не е далеч от раздялата си е школото.
- Здравейте! - подаде им тя ръка, но без да се представи.
- Има ли директорката врагове? - попита направо комисарят.
- Правилният въпрос е: „Има ли изобщо приятели?“ -погледна ги закачливо учителката. - Никой не я обича.
- И не ви е страх да го кажете? - обади се Радо Ангелов.
- Докато Аврамова се върне на работа, аз вече ще броя стотинките от пенсията си - засмя се жената.
- Какво ще ни кажеш за нея? - попита нетърпеливо Мишената.
- Олицетворение на властващата посредственост - бързо и категорично отговори учителката. - Посредствена и болезнено амбициозна.
Двамата полицаи се спогледаха - явно мнението на жената не бе формулирано в момента на разговора. И най-важното - бе толкова различно от пламенните речи на нейните колеги в защита на директорката.
- Аврамова беше дълги години даскалица из селата... -продължи учителката. - Едва успя да завърши задочно българска филология в университета на съседния град. После премина през няколко партии, за да получи този пост. Мъжът й също помогна...
- А нещо конкретно? - подхвърли Мишената, защото биографията на Камелия Аврамова можеха да проверят и от официалните документи.
- За пожара... - Жената ги разбра, поколеба се, но после твърдо заяви: - Не мисля, че е някой от нас.
- Много си категорична - отбеляза отегчено Мишената.
- Да мразиш някого не е основание да го подпалиш - убедено изрече тя.
- А ако много го мразиш? - намеси се Радо.
- Дори и тогава...
- Директорката наскоро да е обидила някого, да е уволнила или да е заплашвала с уволнение? - зададе дежурните въпроси Донов.
- Наскоро уволни бай Коста - портиера, а сега се носят слухове...
- За? - наостри слух комисарят.
- Казват, че е уволнила Евлоги Аладжов...
- Кога? - изправи се Мишената.
- Непосредствено преди пожара...
- Защо е уволнен?
- Питайте Аврамова - повдигна рамене жената. - За нас е изненада, защото тя се отнасяше твърде толерантно към него.
- В какъв смисъл?
- Оги не ставаше за учител - закъсняваше за час, дори забравяше да дойде на работа... Държеше се като приятел с децата, а те му се качваха на главата...
- И Камелия Аврамова го търпеше? - прекъсна я отново комисарят.
- Прощаваше му всичко... Като на любим ученик.
- Или само любим? - подхвърли нехайно комисарят.
Учителката се замисли и несигурно произнесе:
- Оги едва ли се досещаше...
- Много е недосетлив бе! - изсумтя Мишената.
- Той е нежна душа, творец... - защити го учителката.
- С пиромански изблици - промъмори недоволно Донов. - Свободна сте.
Жената тръгна към вратата, поколеба се, но все пак попита:
- А възможно ли е да е нещастен случай?
- Какво имате предвид? - първи реагира Радо.
- Публична тайна е, че директорката пие дори в училище... И винаги пуши в кабинета си.
39
- Мрачно, потискащо... Тунел без изход... Дори белите плочки сивеят... - нареждаше Оги, докато вървяха по болничния коридор. - Няма да го нарисувам... Липсва цвят, прекалено графично... - спря се и отчаяно изрече: - Днес цветовете са изчезнали от света!
- От махмурлука е - изгледа го накриво Никола, а после прошепна в ухото му: - Но и в затвора е мрачно, дори черно!
- Болницата е за предпочитане - неочаквано се съгласи Оги. - Нюанси на сивото... - спря се той, тръсна глава и каза: - Сиво до полуда!
- Лудница или затвор - прошепна отново пожарникарят. - Дано да имаш правото на избор!
- Много си черноглед! - изненада се Оги.
- Кой ми го казва?