- Не ние. Пожарникарите отъпкаха всичко... - недоволно изръмжа комисарят.
- Утре...
- Дай ми рисунката на художника! - прекъсна го шефът му.
Радо подаде един от двата листа, подредени един до друг на бюрото. Комисарят се вгледа за пореден път в скицата и каза:
- Как да открия този човек само по профила му?
- Ако имаше досие... - подхвърли партньорът му.
- И колко бързо надраска стареца! - изненадано произнесе Донов.
- Нарисува - неволно го поправи младият мъж. - За Евлоги Аладжов пише, че е млад, но талантлив художник...
- Къде пише?
- В нета. Вчера е открил самостоятелна изложба в София. А е по-млад от мен! - възхитено изрече Радо.
- Ти откога рисуваш? - изумено го погледна шефът му.
- Искам да кажа, че го е споходила ранна слава.
- Да не му завиждаш?
- Ако можех да рисувам...
- Прочети ми показанията на художника!
- Пак ли? - измъчено простена младият полицай, но взе втория лист и започна: - „Вчера пътувах за София...
- Само диалога между стареца и шофьора!
- „Шофьорът го попита: „Къде в тази пустош?“ - „Знам аз къде отивам, знам...“ - „Къде?“ - „Тук ме чака, тук...“ -„Изгората ли?“ - „Не, смъртта.“ - „Защо тогава не взе някой селски автобус?“ - „На този трябваше да се кача.“ И старецът слезе близо до мястото, където после видях огненото разпятие...“
- Старецът е знаел, че ще умре - заключи Донов.
- Но дали е предполагал как?
- Едва ли... - промълви Мишената.- Вярваш ли в твърдението на Евлоги Аладжов?
- Че е ритуално самоубийство ли?
- Да.
- Не - категорично отсече Радо. - Трудно осъществимо е. Първо трябва да забиеш кръста, после да се полееш с бензин... Полицаят се опита да си го представи образно. - А след това да се овържеш около кръста...
- Но как точно да стане? - продължи комисарят. Как ще се провесиш на кръста, ако наоколо няма стол, на който да се качиш? Или поне скала, по-голям камък?
- И ако си овързан около кръста с разперени ръце, кой ще драсне клечката?
- Може сам да щракнеш запалката - досети се шефът му.
- Убийство е - уверено изрече младият полицай. - Не можеш да държиш запалка в ръце, докато се овързваш около кръста.
- А ако си я сложил в джоба, няма как да я извадиш и запалиш.
- Убийство е - повтори партньорът му.
- Спор няма - съгласи се Мишената. - Но много зрелищно, юнако... Това ме притеснява..
- Защо? Вероятността да мине някой автомобил оттам е минимална, но все пак съществува. Панаир от зрители едва ли може да се събере, тъй като е било към три сутринта.
- Малко ли зяпачи видя на шосето? - раздразнено попита комисарят. - Вече разнасят легенди из града...
- По-важното е друго - продължи Радо. - Какво е правил старецът почти деветнадесет часа на местопрестъплението?
- Ако пожарникарите не бяха отъпкали околността... изръмжа отново комисарят.
- И защо жертвата не е отишла до мястото с градския автобус? От обръщалото до завоя са около двеста метра...
- Защо е трябвало да се качи на автобуса за София? - допълни и Мишената.
- „На този трябваше да се кача“, цитирам - бързо изрече Радо.
- Така му е било наредено...
- Но от кого?
- Ако разберем, сме хванали убиеца каза уверено комисарят.
- И защо точно на този автобус?
- За да запомнят пътниците ситуацията.
- Но ако никой пътник в автобуса не беше от нашия град? Щяха да пристигнат в София и да забравят за откачения старец...
- Провери кои са били пътниците оттук - нареди Мишената.
- Искаш да кажеш, че зрелището е подготвено за някой от тях?
- Знаем името само на един...
- Евлоги Аладжов - завърши Радо.
4
Камелия Аврамова се наведе, измъкна бутилката с водка от бюрото и тъкмо да си налее отново, когато на вратата плахо се почука. Ядоса се, но бързо успя да се овладее. Остави бутилката в шкафа и отговори:
- Влез.
През леко открехнатата врата надникна портиерът бай Коста - висок и хилав мъж, който винаги ходеше приведен, с олесяло теме, което удължаваше лицето му. Очите му бяха хлътнали навътре и създаваха усещането за дебнещо животно, което може да те нападне изневиделица. Нямаше му доверие, но още не бе намерила повод, за да го уволни.
- Госпожа, ще тръгвате ли скоро? - попита той.
- Имам още работа - Камелия Аврамова отговори бързо, като присви устни. Мразеше това обръщение, но не успя да се пребори с махленския речник на портиера.
- Добре тогава - съгласи се примирено възрастният човек. Ще изчакам долу...
- Обиколи ли етажите?
- Всичко е наред, госпожа!
- Тогава върви, но заключи външната врата! - нареди му тя.