Никола Угаров спря една медицинска сестра и тя им посочи с ръка лекарския кабинет. Влязоха вътре и видяха доктора, излегнат върху дивана. Той се надигна и ги погледна с досада явно му попречиха на служебната дрямка и може би затова не беше многословен:
- Мария Аладжова? Трябва да остане няколко дни под наблюдение...
- Какво й е? - попита Никола Угаров.
- Здрава е. Само снощи е предозирана диазепамите.
- Тя не пие хапчета... - плахо се обади Оги.
- Може да се е отчаяла от живота - високомерно го изгледа лекарят и им обърна гръб.
Мария Аладжова бе седнала в леглото и се усмихна, когато ги видя. Бе облечена в огромна болнична нощница и затова бе навила ръкавите й. Тънките й ръце се подаваха съвсем малко от плата. Прилича на топлийка, забита в огромен игленик с формата на сърце, помисли си Оги. Майка му бе кръглолика, с късо подстригани бели коси, тъмни очи и слаба фигура. Той несръчно я целуна и веднага попита:
- Мамо, какво стана снощи?
- И ти като полицаите - усмихна се възрастната жена. - Нищо не е станало... Пийнах малко мастика за стомаха си...
- А някакви хапчета да си пила?
- Само за кръвното пия, знаеш... Нищо ми няма! - бодро каза Мария Аладжова. - Скоро ще ме изпишат.
- Мамо, а аз снощи връщах ли се у нас?
- Не. Защо? - изненада се майка му.
- Лельо Мария - намеси се Никола, - да си забравила печката включена?
- Някой да е идвал у нас снощи? - трескаво попита Оги.
- Да си видяла съмнителен човек по улицата? - продължи и пожарникарят.
- На кой въпрос първо да отговоря? - засмя се жената. Замисли се само за миг и отговори: - Видях оня скитник, дето спи в попската къща...
- Какво правеше? - нервно попита Никола.
- Прибираше се отнякъде...
- От прозореца на кухнята ли го видя? зададе следващия въпрос Оги.
- Че откъде другаде мога да го видя? - погледна го учудено майка му.
- Може да си излязла навън, да си седяла на пейката... - неуверено предположи синът й.
- Не е лятна нощ, синко... - усмихна се Мария Аладжова, намръщи се за миг, преди да ги попита: Но защо ме разпитвате така?
- Прозорецът на кухнята е изгорял - призна част от истината Оги.
Майка му помълча малко, въздъхна и каза:
- Здраве да е!
- Бързо ще направим ремонта - успокои я Никола Угаров.
- Не съм включвала котлона, не съм палила свещ... - започна да изрежда Мария Аладжова. - Нищо не съм горила снощи в печката...
- Сигурно е станало късо съединение - изрече пожарникарят, но сам не вярваше на думите си.
40
Оги отвори дворната врата, Никола само поклати глава и тръгна към дома си. В ателието светеше, но художникът не се учуди - напоследък почти не можеше да остане сам. Когато отвори, първо видя ножа, насочен срещу него. Той отстъпи назад, но отвътре се чу:
- Слава богу, че си ти!
Еми Месиянска се хвърли напред и го задуши с яка прегръдка. Оги успя само да промълви:
- Какво?
Жената го пусна и поясни, размахвайки ножа в дясната си ръка:
- Някой искаше да влезе тук.
Художникът само вдигна рамене.
- Когато ме чу, избяга - продължи жената. - Не посмях да изляза... Ами ако ме причаква отвън?
- Остави ножа - прошепна Оги.
Жената го послуша и остави ножа върху стола. Той се насочи към ъгъла с рамките, когато Еми попита шепнешком:
- Не намери ли бележката ми?
Оги се обърна и я погледна изненадано.
- Бях ти оставила бележка, в която пишеше: „Пази се от огън“ - поясни жената.
- Защо да се пазя? - учудено попита той.
- Видях как гориш в пламъци - започна шепнешком жената.
Художникът само поклати глава, но Еми се приближи до него, хвана го за ръката и продължи:
- Не вярваш... Чувал ли си за пиромантия?
- Не.
- Това е древно учение за гадаене с огън...
- В пламъците виждаш образи... - погледна я за първи път с интерес Оги.
- Не само това... - припряно изрече журналистката. - Огънят е считан за една от най-странните стихии. Дори някои алхимици считали огъня за четвъртата форма на материята...
Докато говореше, Еми придържаше с ръка мъжа за лакътя и постепенно се преместваха към дивана. Седнаха един до друг, но тя продължи шепнешком да разказва:
- Огънят не е еднороден. Според Платон от чистия огън се раждат боговете... Неговият дим прогонва злите духове, а пламъците очистват пространството от негативна енергия...
- Не - протестира Оги. - Огънят ми носи само нещастие...
- Трябва да се отдадеш на огъня - продължи настоятелно Еми. - Вероятно той иска нещо да ти каже...
- Огънят ме преследва - разтърка очи художникът. - Рисувам огън, сънувам огън, отварям очи - отново има огън около мен...