- Ти си избраникът на огъня - уверено произнесе жената. - Помисли си само - ти нарисува Камелия Аврамова и предизвика събитието!
- И преди стана така...
- Кога? - наостри слух жената.
- Няма значение.
- Може би владееш пирокинеза - замисли се Еми.
- Какво?
- Можеш ли да запалиш огън само с мисълта си? -
- Не знам.
- Искаш ли да пробваме?
Еми не дочака отговора на Оги. Стана, поразрови из стаята и намери една свещ, забутана в гърнето с четките. Приготви кибрита до свещта и ги постави върху стола.
- Седни на пода - нареди тя на художника. - Аз ще седна срещу теб. Ще изгася...
Оги по инерция следваше наставленията на жената. Ателието потъна в мрак. После се чу шепотът на Еми:
- Концентрирай мисълта си! Насочи цялата си енергия към свещта! Мисли и си представяй как запалваш пламъка, как се разгаря... И не говори! Само си представяй!
Мрак и тишина. Черен мрак и подтискаща тишина. Оги ускорено дишаше, защото мракът го натискаше към земята. Не можеше да се освободи от него... После... шумни, тромави стъпки, скърцаща врата и щрак- ателието грейна, а на прага стоеше Гого Хисарски.
- Духове ли викате? - попита той.
Оги и Еми станаха от пода. Художникът изгаси свещта.
- Не, натрапнико - ядосано изрече жената. - Развали всичко!
- Грехота е да се викат духове - закани им се с пръст старецът. - Току-виж попаднете на зъл демон, върнал се от другия свят да отмъщава...
- Не да отмъщава, а да предупреждава! - изгледа го свирепо Еми.
- Не се занимавайте с магии! - повиши глас Гого Хисарски. Дори и да търсите Бога в огъня, ще ви пресрещне дяволът! А от него отърване няма...
- И от теб няма - избърбори Еми и се просна отново на дивана.
- Еми мисли, че огънят има какво да ми каже... - неочаквано сподели художникът.
- Огънят около теб е отърван от пъкъла - промърмори старецът. - Адски огън е...
- Не говори глупости! - ядоса се Еми. - Огънят има магическа сила - предпазва от болести и зли духове, дори ги пропъжда надалеч... Какво изобщо знаеш ти за огъня?
- Знам, че носи смърт... - промърмори възрастният мъж. - Аз щях да изгоря, жената, за която говори Никола, а тази нощ и Оги...
- Какво? - изуми се Еми, извади диктофона и го пусна. - Оги е щял да изгори? Защо не ми го каза днес? - обърна се ядосано към стареца и му заповяда с онзи тон на даскалица, която стряскаше първолаците в час: - Разкажи отначало всичко!
- Недей! - примоли се художникът.
- Как така недей! - повиши тон старецът. - Престани да си играеш с огъня!
- Не си играя... - прошепна отчаяно Оги. - Искам само да го нарисувам...
Той отиде в другия край на ателието и започна отново да рови из рамките. Гого Хисарски започна шепнешком да разказва на жената, за да не ядоса художника. Неочаквано Оги се обърна към тях и прошепна:
- Кой открадна „Семейната тайна“?
41
- Трябва да поговорим - каза Никола, като се подпря с две ръце върху рамката на вратата.
- Влизай - отвори широко Асен Десподов и допълни: - За Оги, нали?
- Притеснява ме това момче... - прошепна пожарникарят.
- И мен.
- Мери няма ли я? - сети се да попита Никола, защото усещаше, че съпругата на Асен страни от неговите приятели.
- Отиде у една приятелка - отговори банкерът.
Седнаха в кухнята, Асен извади две бири от хладилника и докато ги наливаше, мълчаха.
- Давай ти първи! - проговори Никола.
- Нали ти разказах за онази картина - „Огнен сън“? - започна банкерът.
- Дето изчезна.
- Кога точно изчезна? - попита Асен.
- Не знам... - замисли се Никола. - Когато открихме оня старец пред горящия храст, Оги ми каза, че вече знае как да я довърши...
- Какво? - изуми се банкерът. - Мислех, че Гого Хисарски е сънувал.
- Не е сънувал - каза Никола и отпи голяма глътка от бирата. - След това Оги остана в ателието да рисува...
- Вероятно тогава е завършил „Огнен сън“ - предположи Асен.
- Така и не я видях тази картина - продължи пожарникарят. - Но Оги не иска да съобщи в полицията за кражбата.
- А на мен ми каза, че я е изгорил. Не беше сигурен обаче.
- Как ще я изгори, когато е изчезнала?- изгледа го начумерено приятелят му.
- Страхувам се, че нещо му има... Откакто е видял онзи пламтящ кръст на „Боаза“...
- И аз мисля като теб бързо съгласи се Никола. - Има и още нещо, което не споделих с полицаите... - Той отпи, преди да продължи: - Снощи оставих Оги сам в ателието беше толкова пиян, че не можеше да улучи дивана, а камо ли да се прибере вкъщи.
- Слава богу, че не се е прибрал! Можеше и той да пламне! - развълнувано изрече Асен.
- И щеше, ако не бях бързак...