- Какво? - изуми се банкерът.
- Бях пръв на мястото на пожара. Леля Мария беше на пейката, а намерих Оги на колене пред нея...
- Мислех, че после е дошъл...
- Там беше... - натърти на думите пожарникарят.
- Може да е изтрезнял - предположи Асен.
- Оги нищо не помни - въздъхна Никола. - Стоеше пред леля Мария, сякаш й искаше прошка.
- Да не мислиш, че той е подпалил пожара? - досети се приятелят му.
- Страх ме е дори да го помисля.
- Не вярвам! - категорично отрече Асен.
- Аз също не искам да вярвам - бавно каза Никола. - Оги не би го направил само за да нарисува една картина!
- А и той няма картина, свързана с родния дом - сети се банкерът.
- Не съм видял поне... - отпи отново от бирата Никола. Но ако полицаите видят новата му творба, ще бъде първият им заподозрян - намръщи се той.
- Сега не те разбирам.
- Камелия Аврамова е уволнила Оги, после кабинетът й пламва и тя скача от прозореца... - разказа набързо пожарникарят.
- Чух за пожара, но не знаех за уволнението. - Асен се замисли, преди да попита: - Обвинила е Оги, така ли?
- Не знам повдигна рамене Никола. - Но няколко деца казаха, че той е побягнал от училище.
- Това не е доказателство. - Банкерът дори размаха ръце пред себе си.
- Но новата картина е доказателство - прошепна пожарникарят. - Нарисувал е директорката в пламъци пред отворен прозорец.
- Чул е за трагедията и я е пресъздал в творбата си - бързо каза приятелят му.
- Беше я нарисувал, преди да му кажа за пожара - тихо, но твърдо произнесе думите Никола.
- Не!- скочи от мястото си Асен. - Оги никога не е бил пироман! За разлика от теб! - Той посочи с пръст приятеля си.
- По-спокойно... - изненада се Никола, тъй като съседът му бе спокойна, дори флегматична натура.
Асен седна отново срещу него.
- Знаеш, че излекувах пироманските си напъни още отдавна - начумери се Никола. - Но Оги постоянно пали хартии в ателието...
- Иска да усети огъня...
- А ако само хартиите не са му достатъчни?
- Той има невероятно въображение! -защити го банкерът. -Не е необходимо да наблюдава пожар, за да го нарисува!
- Дано си прав! - въздъхна Никола. - Ако мога да убедя и полицаите! - И той надигна отново бирата.
- Трябва да помислим за ремонта на къщата - сети се Асен.
- Утре ще потърся майстори - обеща пожарникарят и стана от стола.
- А аз ще се обадя в София... - стана и Асен.
- Защо? - не го разбра Никола.
- Може някоя картина да е продадена от изложбата.
Замълчаха, изправени до вратата.
- Мислиш ли, че Оги се нуждае от помощ? - неочаквано попита Никола.
- Естествено! Няма дори да се сети за ремонт.
- Имах предвид - специализирана помощ... - прошепна пожарникарят и поясни: - Днес Оги говореше за някаква семейна тайна... Чудеше се кой не я е харесал...
Асен вдигна недоумяващо рамене.
42
- Навалицата - вън! - извика Мишената още от прага на ателието.
Никой не реагира. Тогава той посочи последователно с пръст Еми Месиянска и Гого Хисарски и повтори:
- Вън!
- Обществеността има право да знае... - опита се да протестира журналистката.
- Пресконференции давам по Коледа и Великден - изрева полицаят. - И то насън.
Еми се врътна и излезе, последвана от Гого Хисарски. Мишената дори задържа вратата, докато двамата се измъкнат навън. После в ателието влезе и партньорът му. Оги не реагира на появата на двамата полицаи. Радо остана прав до вратата. Мишената придърпа единствения стол, бутна небрежно от него свещта и кибрита на пода и внимателно седна. После впери поглед в художника, който бе навел надолу глава.
- Много ли я мразиш? - привидно съчувствено го попита комисарят.
- Не, защо... Еми е странна, но...
- Говоря за директорката - прекъсна го с рязък тон Донов.
- Не става - отговори отнесено художникът.
- Защото те уволни - някак злорадо произнесе Мишената.
Художникът само поклати глава в знак на отрицание.
- А ти я подпали за отмъщение...
- Не съм.
- Видяли са те - натърти комисарят.
- Аз ли съм я подпалил? - ужасено попита Оги и едва сега погледна към комисаря.
- Избягал си от училището по време на пожара - намеси се Радо, защото разбра, че шефът му ще излъже художника.
Мишената му хвърли недоволен поглед, но замълча.
- Не - отрече Оги. - Нищо не гореше, когато си тръгнах...
- Срещна ли някого по коридорите? - попита отново младият полицай.
- Не.
- А нещо необичайно в кабинета на директорката? - зададе следващия въпрос комисарят.
- Не знам... - опита се да си спомни Оги. - Имаше пластове от сивкав дим, който не се движеше... Беше застинал под формата на няколко почти хоризонтални вълни... Сякаш въздухът бе изчезнал...