- Какъв дим? - прекъсна го Мишената.
- От цигарите... - погледна го отново Оги. - Ужасно вонеше на спирт...
Двамата полицаи се спогледаха.
- Директорката пиеше ли?
Художникът само повдигна рамене.
- Но пушеше - каза Радо.
- Да.
- А какво ще кажеш за пожара тази нощ? Когато горя дома ти... - поясни Мишената.
- Не помня нищо - мъчително произнесе Оги. - Днес видях пораженията... Ужасно грозно! Графичен образ с безкрайните нюанси на светлосиво, сиво, тъмносиво... Толкова черно, толкова скръбно...
Мишената изпъшка и стана от стола, при което Радо успя да мине навътре и да надзърне към статива. После той бързо грабна платното и го обърна към шефа си.
- Ето и доказателството - доволно изрече комисарят, но Оги не погледна натам.
43
- Наясно си, че не е доказателство - каза Радо, проследявайки вторачения поглед на шефа си.
- Знае ли човек... - въздъхна Мишената, но не отдели поглед от картината.
Бе подпрял творбата на Оги до саксията на прозореца.
- Какво толкова я гледаш? - попита партньорът му.
- Снощи ми унищожи шлифера - промърмори комисарят.
- Беше я гушнал подмишница... припомни му Радо и се обърна настрани, за да не види шефа усмивката му.
- Откъде да знам, че цапа?
- Рисувана е скоро маслото още не е изсъхнало - посегна към нея Радо, но навреме се спря.
- Колко скоро? Преди или след пожара? - погледна го шефът му.
- Защо не попита снощи Аладжов?
- Как ти се видя той? - отговори с въпрос Донов.
- Нали снощи говорихме...
- Днес не сме - изръмжа Мишената. - Имал си цяла нощ да помислиш.
- Спах.
- А аз - не.
- И до какъв извод стигна? - погледна го с интерес Радо.
- За кое по-точно?
- За художника, за пожарите...
- Аладжов отговаря като заподозрян - „Не знам“, „Не помня“... - каза Мишената.
- Дори и той не е убеден в невиността си - продължи Радо. - Спомняш ли какво ни попита? „Аз ли съм я подпалил?“
- Май е куку...- предположи комисарят. - Спомни си как изреждаше... Грозно, сиво, скръбно...
- Стори ми се, че си представя цветовете, с които ще нарисува следващата си картина - поправи го Радо и допълни: - Всеки творец е малко или много луд.
- Но нямаме доказателство дори за неговата предполагаема лудост - натърти на последната дума Донов.
- Камелия Аврамова дали е в състояние вече да говори? - сети се младият полицай.
- Обаждах се в болницата - и днес ще е под наркоза - отговори шефът му.
- Явно сериозно се е потрошила...
- И е била спиртосана, докато са намествали ставите й - сети се изведнъж Мишената.
- Така ли? - изненада се Радо. Тогава онази учителка може да излезе права.
- Че пожарът е предизвикан от самата директорка?
Радо само кимна.
- Аврамова никога няма да си признае - с категоричен тон каза комисарят.
- А при нейните политически връзки... - махна с ръка Радо.
- Общината ще плати разходите по ремонта.
- Освен ако не открием убедително доказателство за умишлен палеж - решително изрече младият мъж.
- Какво предлагаш?
- Пожарно-техническата експертиза е стандартна - започна Радо, като разлисти папката, изпратена от пожарникарите. - Има протокол от огледа, снимки, акт за пожара...
- Установили ли са причините?
- Не са категорични - леснозапалима смес е била възпламенена, но не са сигурни кое точно е предизвикало искрата погледна шефа си Радо. - Изключват нередности в електрозахранването.
- Хипотезата за вината на директорката остава - подхвърли Мишената.
- Защо не вземем Христо Гатев на повторния оглед? - предложи неочаквано колегата му.
- Няма да го изтърпя!
Христо Гатев бе химик, един от експертите в криминалистичната лаборатория, но притежаваше твърде цинично отношение към живота, заради което Мишената трудно го понасяше.
- Може Гатев да види нещо, което е убягнало от погледа на пожарникарите - не се отказа младият полицай. - Все пак горенето е химически процес - настоя той.
- Искаш свеж поглед върху обстановката.....заключи комисарят. Звънни му! Той бързо скочи от мястото си и вече на вратата каза: - Ще ви чакам долу!
- Пусни и за мен едно кафе - извика след него Радо.
44
- А, тук ли си? попита от вратата Гого Хисарски.
- Да - промърмори сънен Оги и се обърна на другата страна.
- Мислех, че са те прибрали - продължи старецът. - Снощи оня грамаданко така ми взе страха! Никакво уважение към третата възраст! - Той се завъртя из стаята и продължи: - Бях решил да подслушвам, ама не посмях... Грамаданкото с два пръста щеше ме качи на покрива... Измъкнахме се с оная кукундрела набързо... - Остави раницата си до шкафа с котлона, извърна се към дивана и отново започна: - Скалъпиха ли ти вече обвинението? Ако си невинен, може и да ти се размине... - Гого се загледа по спящия мъж и повиши тон: - Като те гледам как нищо не подхващаш, откъде ще изкараш пари за адвокат?