Отвори сайта на агенция „Пльок“ и се развълнува, когато прочете заглавието, поставено лично от нея: „Огън преследва художник“.
Отдолу редакторът бе извадил следния текст: „Сатанинска секта върлува в малък град“, а под него бе публикувана заснетата от нея картина „Танцуващата с пламъци“ - така Еми бе кръстила творбата на Оги, изобразяваща Камелия Аврамова. Прочете началото: „Едно зловещо събитие обсебва напълно младия художник Огнян Аладжов и поставя началото на спиращи дъха картини, които по странен начин оживяват...“ - Прескочи няколко реда: „Огнян Аладжов споделя: „Виждам само огън... Сънувам огън, отварям очи - отново огън...“ Картините му изчезват по мистериозен начин... В града се носят слухове, че художникът е попаднал под влияние на сатанинска секта, която иска човешки жертвоприношения...“
Последното изречение беше нейна измислица, но звучеше интригуващо. Под текста все още нямаше коментари. Принтера репортажа и едва тогава отвори сайта на „Духовни висини“. Там заглавието бе: „Картини пророкуват смърт“. Зачете се: „Художникът Огнян Аладжов вижда в огъня образи, които носят смърт. Ръката му е направлявана от неведоми сили. Може би звездите му диктуват какво да рисува..." А по-нататък: „Огънят е стихийна магия, която може за миг да унищожи сътвореното...“ И още разсъждения за символиката на огъня, които бе изплагиатствала оттук-оттам.
Накрая редакторът бе добавил текст, който напомняше за други картини, свързани с мистични истории и носещи гибел на притежателите им.
Еми се усмихна - как да не вярва на маг Пламена? Но кой ще е днешният мъж, с когото не бива да започва връзка? Поне днес...
46
На влизане в сградата чуха училищния звънец, а по коридора на втория етаж вече бяха заобиколени от тълпа врещящи мъници, които препускаха в хаотичен галоп. Двама от тях се блъснаха в Мишената, но той реагира много бързо - хвана ги за ушите и тънките им вратлета се изпънаха напред, докато главите им се опряха в раменете.
- Ще се оплача в полицията! - изпищя едното момче.
- Ще ти откъсна непораслата пишка! - прошепна страховито комисарят в детското ушенце.
- В Агенцията за закрила на детето ще ида - извиси тон другото дете.
- И тя няма да те спаси от мен! - изръмжа Мишената.
- Шефе, съвсем я закъса! - засмя се Радо.
- Сега ще видите ред и дисциплина! - обади се и Гатев, който едва се провираше през детското стълпотворение.
- Марш в клас! - каза Мишената и пусна децата.
Те се отдалечиха на няколко метра и по-височкото момче се провикна:
- Ще те причакам зад някой ъгъл!
- Бълхите ги размазвам с нокът ухили се комисарят на наглостта на хлапето.
- Бъдещ контигент, Мишена - отново се обади експертът.
- От сополиви акселерати - завъртя глава Донов. - Малко бой ядат, затова са толкова ербап!
- Но как си знаят правата - засмя се отново Радо и внимателно разлепи поставените полицейски ленти на дирекцията.
Пуснаха Гатев пръв, а те изчакаха малко в стаята на секретарката, преди да влязат в обгорената стая. Миризмата на дима се бе смесила с влажната мазилка по стените и смърдеше въпреки избития прозорец. Кабинетът напомняше на колаж, скалъпен набързо от вещ карикатурист. Откъм вратата черна ивица, широка около педя, започваше внезапно от прага, преминаваше през персийския килим и се скриваше под бюрото. Пораженията от пожара бяха по-значими откъм страната на прозореца. Стойката на монитора бе разтопена и килната настрани, но стъклото бе цяло. Вратичката на бюрото напомняше за изкривена скулптура от абанос. От металната релса над прозореца висеше парче недоизгоряла завеса. Коженият директорски стол изглеждаше така, сякаш сто котки в продължение на сто дни са чесали ноктите си по него, но не са успели да стигнат до металния скелет. По лицевата страна на секцията личаха тъмни петна от изгорелия лак.
- Знам, че си припрян, но ме остави спокойно да го огледам! - извърна се към тях химикът.
- Не съм припрян - начумери се Мишената и тъкмо да добави още нещо, но Радо успя да го озапти само с поглед.
Химикът направи няколко тегела из стаята, после се свря от другата страна на бюрото, постоя малко там и се изправи. Отвори куфарчето си и извади лупа. Мишената не се сдържа:
- Как е, Шерлок Холмс?
За разлика от друг път сега Христо Гатев изобщо не реагира. Нареди върху бюрото няколко плика за доказателства, извади пинсета и от пода под бюрото взе проба. После взе проби от завесата и килима. Разбута колегите си и излезе в коридора пред кабинета. Не го последваха, но мълчаха. Дори Мишената се сдържа, въпреки че въпросите напираха да изскочат от устата му. Експертът се върна, постави всичко в куфара си, затвори го и каза: