- Питай сега!
- Мислех, че ще кажеш направо отговорите - набра комисарят.
- Как е станал пожарът? - намеси се Радо, за да предотврати конфликта.
- Започнал е от коридора - посочи с ръка химикът, - тръгнал е към бюрото и там е горял най-силно. Ниска температура на горене - около 50-60 градуса, поне в началото, високи пламъци, но незначителни поражения. Най-вероятно е горял спирт.
- Алкохол?
- Възможно е отговори експертът. - Но тази ивица - посочи той обгорения килим, - ме смущава.
- Защо?
- Защо пожарът не се е разпространил настрани? - отговори с въпрос Гатев. - Диванът не е докоснат, масичката пред него...
- Говори ясно! - извика Мишената.
- Не знам как да го обясня... почеса се по темето химикът. - Сякаш някой е искал да закара пожара под бюрото, а не просто да подпали целия кабинет.
- Искаш да кажеш, че пожарът е умишлен?
- Естествено, но...
- И е започнал от коридора? - продължи Мишената.
- Утре ще изследвам частиците, които взех... Ще имам повече информация за вас...
- Притеснява те нещо - досети се Радо.
- Човекът е експерт, момчета - отговори Гатев. - Само не знам как го е постигнал. Все още не знам - допълни той.
- Пироман, така ли? - попита отново Донов.
- Не знам дали е пироман, но наистина разбира от пожари.
- Възможно ли е да е пожарникар? - намеси се отново младият полицай.
- Що не? Поне половината от тях са пиромани по рождение - отговори убедено Христо Гатев.
47
Никола Угаров отвори вратата на ателието и застана на прага. Оги не му обърна внимание съсредоточено наблюдаваше как пламъците изкривяват хартията, докато я погълнат напълно. Във въздуха полетяха черни лястовички - миниатюрни и нежни. Летежът им бе бавен и те с лекота се приземяваха на пода. Когато хартията докосна пръстите му, Оги потопи остатъка от листа в буркан с вода.
- Ще подпалиш всичко - отбеляза недоволно пожарникарят.
- Няма - отговори Оги.
- Дай ми ключа за вас! Днес ще идват майстори.
- Не знам къде е - поопипа джобовете си Оги. Виж на масата.
- Ти виж! - повиши тон Никола. И по-бързо, защото съм избягал от работа!
Оги стана и започна да търси по масата, като разместваше гърнета, кутии с бои, шпакли, шишета. Един буркан падна на земята и се строши. Приятелят му не се сдържа, влезе в ателието и се заоглежда. Откри ключовете до котлона и ги взе.
- Намерих ги обърна се той и едва сега видя, че стативът е празен. - Къде е Камелия?
- Полицаите взеха платното - отвърна Оги.
- Защо?
- За доказателство.
- Доказателство за какво? - ядоса се пожарникарят. - Да не мислят, че ти си я подпалил?
- Не знам - художникът наведе глава.
- Оги, тревожа се за теб - приближи се към него приятелят му. - Възможно ли е наистина ти да си го направил?
- Не знам - повтори несигурно той. - Аз я видях в пламъци...
- Но в главата си, нали?
- Да - по-уверено изрече Оги.
- Ще се обадя на Мишената. - Никола извади телефона си.
- Недей! - умолително каза Оги. - Тя не беше хубава...
- Знам, че Камелия е грозница!
- Аз говоря за картината - изненадано го погледна Оги. - Не се получи... Пламъците бяха твърде декоративни, нямаше живинка в тях... Позата на жената...
- Не ми пука за картината! - прекъсна го пожарникарят. - Не разбираш ли, че си заподозрян? - извика той.
- Мисля, че е грешка - тихо отвърна приятелят му.
- Сигурен ли си?
Оги само вдигна рамене. Никола Угаров тръгна към вратата и се сети:
- Забравих най-важното! Асен ми каза, че се е продала една картина от изложбата.
- Само една? - разочаровано попита Оги.
- Не е малко ще покрие част от разходите по ремонта - отговори Никола Угаров. - И да отидеш още днес да изтеглиш парите от банката! Трябва да дам аванс на майсторите.
Оги взе лист хартия, намачка го и преди да поднесе запалката към него, Никола изкрещя:
- Престани да палиш!
- Не мога да спра - тъжно изрече художникът.
48
- Същия почерк, момчета - отбеляза уморено Гатев. - Ще взема проби и оттук.
Сега оглеждаха дома на Евлоги Аладжов. Кухничката беше тясна и дълга - на една редица бяха подредени мивката, пералнята, печката, а над тях - бели шкафчета от дървесина. Огромно черно петно бе образувано на цялата стена около прозореца. От него излизаха тъмносиви разсейки, който обхващаха част от шкафчетата, вратата на пералнята бе изкривена, но пожарът не бе достигнал до печката.