- Сигурен ли си? - попита Мишената.
- Погледни сам - посочи с ръка химикът. - Вероятно под прозореца е имало кърпи, пердето също е изгоряло... Всичко пламва нагоре, обхваща прозореца, но избива навън, а не навътре... Чернилката по стените е в резултат на нахлуващия отвън въздух, но не стига и до средата на кухнята. Погледнете прозореца!
- Сякаш е строшен от уличен хулиган отбеляза Мишената.
- Точно така съгласи се Гатев. Но е строшен отвътре...
- От огъня...
- Съмнявам се - поклати глава химикът. За да може огънят да избие стъклото, е трябвало да бушува поне половин час в стаята.
- Тя е малка - каза Радо.
- Въпреки това... - продължи експертът. През първите минути пожарът се разпространява линейно, после обемно и едва тогава се стреми да излезе навън. А тук се наблюдава само вертикално разпространение на огъня. Сякаш пожарът е трябвало да се види от минувачите...
- Сеир посред нощ? - подметна комисарят.
- Не знам отговори експертът, - но ми прилича на контролиран огън - продължи замислено той.
- Как така контролиран? - раздразнено попита Донов. - Не съм чувал, че някой може да контролира пожара.
- Пожарът не може бъде контролиран - продължи спокойно Гатев. - Но огънят - може. Когато наблюдаваш огъня в камината, в печката... Това е контролиран огън. Дори да запалиш съчки насред полето. Тук наблюдавам същото...
- И до какъв извод стигна?
- Прилича на пиротехнически номер - заключи екпертът.
- А ако пожарникарите се забавят? - сети се Радо.
- Няколко кофи вода и... фъссс - изчезнали са пламъците - каза Гатев. - Мивката е до самия прозорец... Плочките са черни, но ще се изтъркат - и той мина с пръст по тях, като остави сиви следи, пусна чешмата и се изми. После продължи: - Ефектен огън, като че ли факир е подготвил огнено шоу.
- За наивници - изрече младият полицай.
- Минипожари за сеир - каза Мишената.
- За да се разнасят клюки из града - продължи Радо.
- Или за някой, който няма достатъчно въображение - мрачно отбеляза комисарят.
- Но има приятел пожарникар - отбеляза партньорът му.
49
Оги влезе в банката в края на работното време с клиенти и се огледа - имаше няколко души, вперили поглед в електронното табло в очакване на реда си. Бюрото на Асен Десподов бе второто до прозореца. Поредният клиент тъкмо си тръгваше, когато Асен видя приятеля си и му даде знак да се приближи.
- Носиш ли личната си карта? - попита банкерът.
Оги я подаде.
- Сега ще я преснема, а ти седни! - каза Асен и се отдалечи към дъното на банковия салон.
Художникът се насочи към стола, но се сблъска с някакъв човек, който отмина, без да се извини. Оги седна и започна да разглежда работното място на приятеля си. Сиво, бяло, много сиво и скучно, помисли си той. Върху бюрото имаше няколко бланки, останали от предишния клиент. Изведнъж Оги видя припукващи пламъчета, които се разхождат отгоре им. Започна да ги наблюдава с удивление как образуват черни дупчици по бялата хартия, около тях се появяват кални езерца с оранжев кант по краищата, езерцата тръгнаха едно към друго, сляха се в огромно жълтооранжево петно, а после всичко се превърна в искрящи нагоре оранжеви ленти.
- Какво правиш? - изкрещя Асен, съблече се в движение и хвърли сакото си върху бюрото. Изключете детекторите за дим! Водата ще унищожи всичко! - продължи да вика банкерът.
Банковите служители скочиха и тръгнаха в различни посоки. Охраната се приближи към мястото на пожара. Около бюрото започнаха да се струпват и клиенти.
- Какво направи? - отчаяно попита Асен приятеля си.
- Нищо отвърна Оги, който не бе мръднал от мястото си. Изведнъж пламна...
- Ще трябва да го задържим обади се един от охранителите. Полицаите ще дойдат след малко.
- Как да ти помогна? - отчая се Асен.
- Нищо не съм направил повдигна рамене Оги. - Само гледах... Мънички огнени искри, които...
- Млъкни! - извика банкерът.
50
- Евлоги Аладжов е подпалил банков клон в центъра! - скочи от мястото си Мишената. - Бегом!
- Защо ще го прави? - изуми се Радо, отвори бързо вратата на кабинета и даде път на шефа си.
- Ще го попитаме.
- Ако ни каже... - отвърна партньорът му.
- Този път има свидетели. Няма да се измъкне!
- Глупаво отвсякъде - отбеляза Радо.
Мишената сви наляво по коридора. Партньорът му попита: