- Къде отиваме?
- Да вземем Гатев.
Точно след седем минути тримата бяха пред банката. Охраната ги очакваше.
- Къде е подпалвачът? попита на висок тон Мишената.
Преведоха ги през паричния салон и влязоха в едно от задните помещения. Вътре бяха директорът на банковия клон, Евлоги Аладжов и още един мъж, когото полицаите не познаваха. Само художникът беше седнал.
- Да остане само подпалвачът! - нареди комисарят.
- Аз съм негов приятел... - направи опит да протестира Асен Десподов.
- Кога успя да извикаш адвокат? - надвеси се над Оги Мишената.
- Това е Асен Десподов, наш служител обади се директорът на банката. - Именно той овладя пожара.
- Как стана всичко? - обърна се към Оги младият полицай.
- Не знам - отвърна тихо художникът. - Само гледах как танцуват...
- Млъкни! - обади се предупредително Асен Десподов.
- Защитата е в съда, а не тук. - Комисарят погледна страховито към приятеля на художника.
- Има ли големи поражения? - сети се Радо.
- Само един договор и моето сако - отговори бързо Асен и поясни: - Бяха пламнали няколко листа, върху които хвърлих сакото си... Нищо особено.
- Защо гориш на поразия? - със смразяващ тон прошепна в ухото на художника Донов.
- Само гледах... Не съм горил... - отговори Оги, но продължи да гледа пода.
- Имате ли камери? - сети се Радо.
- Да - услужливо отговори директорът.
- Виждаш ли? - ехидно каза Мишената на художника. Има доказателства за твоето престъпление.
Оставиха Оги и Асен Десподов с охрана и влязоха в друга стая.
- Пуснете записите! - нареди Мишената.
- Вече ги видях, но няма да... започна охранителят.
- Сега ние ще ги видим! - прекъсна го Донов.
Охранителят им пусна няколко записа, които мълчаливо изгледаха.
- Дай пак! - нареди комисарят.
Няколко пъти гледаха банковата зала от различни ъгли - Евлоги Аладжов не беше мръднал от стола.
- Дори ръцете му са скръстени пред гърдите - отбеляза Радо.
- И сам виждам - промърмори Мишената. - Гатев, какво ще кажеш?
- Пирокинеза.
- Какво?
- Запалваш огън само с мисълта си - поясни химикът.
- Като в „Живата факла“ на Стивън Кинг - сети се Радо.
- Глупости не ми се слушат! - ядоса се комисарят. - Гатев, до утре да си разбрал как пламва хартия от само себе си!
- Ще се сетя - обеща експертът. - В момента съм зацепил като куцо магаре връз дърта магарица.
- Какво ще правим с художника? - попита младият полицай.
- Да ходи където му видят очите - ядосано произнесе Мишената.
51
Еми Месиянска седна в „Интелигенцията“ - малко заведение, прилепено към сградата на регионалната библиотека, в което се отбиваха предимно чиновници за бърза среща. Тя си поръча сок и докато изчакваше поръчката, се огледа - и тук нямаше подходящи мъже.
Това беше петото кафене за днес, в което влизаше. Пиеше чай, кола, кафе, правеше се, че пише нещо в бележника си и се оглеждаше. Но за цял следобяд не само че не откри подходящия мъж, но не видя дори едни познат. Явно маг Пламена не е разчела добре картата на звездите за днешния ден. Поне в любовната сфера...
Еми не доизпи сока си, остави върху масата парите и излезе навън. Мръкваше се, небето бе потопено в индигово синьо - знак за очакване на тайнственото начало на отвъдното. А това й напомни за Оги и неговите странни преживявания. Дали днес не се е случило нещо необичайно?
Тя тръгна с бързи стъпки към ателието. Спря се само за миг, защото се сети, че там може да срещне Никола, но после отново забърза. Няма да изтърве евентуални новини заради един мъж, който не оцени по достойнство нейните прелести.
Оги бе сам в ателието - седеше на дивана, а в ръцете си държеше любимата си чаша. Жената подуши миризмата на водка и отбеляза:
- Първите стъпки към алкохолизма - отбеляза тя и допълни: - Не пий сам!
Мъжът се пресегна към масата, взе бутилката и я подаде на журналистката. Тя намери пластмасова чаша, огледа я дали е чиста, а после си наля само два пръста. Отпи и едва тогава седна до художника.
- Не върви ли? - попита меко тя.
- Не знам.
- Рисувал си нещо ново?
- Не.
- А нещо странно да е станало около тебе?
- Питай полицаите...
- Какво? - изненада се Еми, а ръката й се плъзна към диктофона в чантата.
- Днес пламна бюрото на Асен... В банката...
- Как пламна? - възбудено попита журналистката.
- Не знам - отвърна отчаяно художникът. - Някак от само себе си...
- А ти?
- Аз само гледах пламъците...
- Оги, ти си феномен! Казах ти, че владееш пирокинеза! - възторжено скочи Еми. Трябва пак да пробваме!