- Не искам - уморено отговори Оги.
- Добре, друг път... съгласи се бързо жената. - Коя зодия си?
- Риби и той посочи към чашата, от която пиеше - груба, керамична изработка с две риби, плуващи в различни посоки.
- Вода... - замисли се тя. - Огнените зодии са Овен, Лъв и Стрелец. Съчетанието между огън и вода е парата. Бърз и нетраен огън изгасва поради преходността на енергията му и материалността на водата... - Еми избърбори всичко, което й дойде наум. После попита: - Днес бързо ли изгасна огъня върху бюрото?
- Асен хвърли сакото си отгоре... - сети се Оги и допълни: - Да, бързо го загаси.
- И без вода... - замисли се тя. - Не пасва на зодията ти.
Оги само сви рамене. Еми бръкна в чантата си и и извади принтираните репортажи. Подаде ги на художника с думите:
- Сега ще те зарадвам!
Той пое листите, зачете няколко реда и ги хвърли настрани. Рязко скочи от мястото си и каза:
- Дори името ми не знаеш...
- Как да не го знам? - изправи се и жената. - Такава символика има в името ти! Напълно отговаря на събитията около теб... Огън - Огнян - поясни тя.
- Казвам се Евлоги - и той отново седна на дивана.
Жената се стъписа за миг, но после махна с ръка:
- Няма значение. Това е страхотна реклама за теб!
- Черен пиар в клюкарски сайт и сайт за откачалки...
- Не обиждай! - нацупи се Еми. - Знаеш ли колко хора ги четат?
- Дано никой не ги прочете! - Оги се хвана за главата. - Ще изчезна от срам...
- Нищо не разбираш!
- Остави ме сам - примоли се художникът.
Еми се спомни за написаното от маг Пламена и тихичко се измъкна навън.
52
- Шефе, да започнем отнякъде, а? - предложи Радо. - Близо час мълчиш...
- Мисля, юнако, мисля - промърмори Мишената.
- Мисли на глас, за да не скучая.
- Четири случая на пожар, една жертва...
- Две жертви - поправи го колегата му. - Камелия Аврамова е оцеляла, но също е жертва.
- Прав си - съгласи се шефът му. - Четири случая на пожар, две жертви и един луд художник около тях.
- Може неговото присъствие да е случайност.
- Всеки път? - погледна го косо Мишената. - Вярваш ли
- Не съвсем - бързо отговори младият полицай. - Съгласен съм с теб - факт е, че всичко се върти около художника. Училище, дом, банка... Само случаят в „Боаза“ не се връзва.
- Ти провери ли алибито на Аладжов за този ден?
- Проверих - вдигна няколко листа от бюрото си Радо, но бързо ги остави. Накратко тръгнал е за София с първия автобус, мотал се е из столицата няколко часа, в деветнадесет часа е открита изложбата и в двадесет и два и трийсет се е качил на последния автобус за Варна. Около три часа сутринта са били на „Боаза“. Шофьорът на нощния автобус потвърди, че Аладжов е слязъл и са тръгнали без него.
- Отписваме го като заподозрян в първия случай.
- Така излиза.
- И все пак всичко започва от горящата факла на „Боаза“. Възможно ли е Аладжов да е превъртял от гледката?
- Не ми изглежда луд, а по-скоро притеснен, объркан...
- Объркан? - хвана се за последната дума комисарят. - Объркан е първата стъпка към лудостта. Като се разбълника главата ти...
- Не се хващай за думата! - отбеляза Радо. Мисля, че характерът му е интровертен. Затворен в себе си, мълчалив, може би комплексар...
- Съгласен съм, но това не отхвърля възможността за прояви на неосъзната лудост.
- А как ще обясниш тогава пожара в банката? - подхвърли младият полицай.
- Чакам да се прояви гениалността на Гатев - иронично произнесе Донов.
- Не го подценявай! - каза Радо. - Да му звънна ли?
- Ако беше готов, щеше вече да танцува из кабинета...
- Тогава?
- Не знам - объркано изрече Мишената. - Имам усещането, че минипожарите отвличат вниманието ни от истинската цел...
- Да търсим убиеца на Тодор Тодорин - сети се колегата му.
- И защо старецът е написал предсмъртната си бележка толкова неясно? - замислено каза комисарят.
- „Самоубийството е грях, но избавлението от земните мъки е благодат“ - Радо цитира наизуст намерената бележка на Тодор Тодорин, която бяха открили в погребалния вързоп на стареца.
- Звучи като библейски цитат - промърмори Донов.
- Мъдростта на отиващия си от живота...
- Провери ли наследството? Мишената грубо прекъсна философските размисли на колегата си.
- Документите, които прегледахме, са достоверни. Всичко е за сина на Тодор Тодорин. Приживе са прехвърлили имотите, но срещу гледане.
- И затова бащата е живял в кучешката колиба - промърмори комисарят.
- Шефе, прилична е обстановката - не се съгласи партньорът му. - Какво повече му трябва на стар човек?