- Как стана пожарът? - директно започна младият полицай.
- Не знам отвърна тихо жената. - Изведнъж видях пламъци около себе си...
- Не усетихте ли първо дима? - попита отново Радо.
- Не.
- Ти защо още беше в училище? - едва сега се обади Мишената.
- Довърших един доклад - бързо отговори жената, но бе видимо ядосана от фамилиарния тон на полицая. - После си почивах след уморителния ден.
- С чаша вино и цигара в ръка - изпухтя комисарят.
- Глупости!
Очите на Камелия Аврамова засвяткаха, а пръстите се впиха в белите чаршафи. Лицето й се изкриви и започна да диша трудно.
- Имате ли врагове? - бързо зададе следващия въпрос Радо.
- Силният човек винаги има врагове - изговори с усилие Камелия Аврамова.
- Но и фаворити - подхвърли Мишената.
- Какво имате предвид?
- Евлоги Аладжов е бил твой фаворит, а си го уволнила - поясни той.
- Имам сериозни основания.
- Сподели ги с нас - с ироничен тон изрече Донов.
- Пет дни не беше на работа, не представи болничен лист, дори не се оправда...
- Наистина сериозни основания - кимна с глава комисарят.
- Ако той ви е казал нещо друго, значи ви е излъгал...
- Защо мислиш, че ни е казал нещо друго? - наостри слух Донов.
- Той живее в свой свят, фантазира си...
- И за алкохола ли? - подметна Мишената.
- Какъв алкохол?
- В кръвта ви, когато сте докарана в спешна помощ - обади се Радо.
Жената притвори очи и около минута мълча. Комисарят я наблюдаваше е интерес и дори не я подтикна да побърза.
- Изпих малко водка за разпускане - призна си директорката.
- Аладжов ли ти прави компания? - попита я Донов
- Не.
- Що?
- Не го поканих - присви ядно устни жената.
- Сигурно затова е драснал клечката - подхили се Мишената.
- Не го видях произнесе бавно Камелия Аврамова. - Но съм убедена, че той подпали кабинета.
Защото го уволни ли?
- Гледаше ме и се хилеше... притвори очи тя и едновременно с това прехапа устни. После продължи: - А аз крещях за помощ...
- Къде точно беше Аладжов?
- На задния вход на училището - произнесе директорката. - Това е последното, което видях.
- Сигурна ли сте във вината на художника? - обади се младият полицай.
- Да. Сами бяхме в сградата.
- Ще отправите ли официално обвинение към Аладжов? - продължи той.
- Вече го направих.
- А в писмен вид? - ухили се Мишената.
- Това не е ли достатъчно?
- За протокола...
- Ще накарам адвоката ми да ви го представи в най-скоро време. - Жената обърна глава настрани, за да покаже, че разговорът е завършил.
- Не сме приключили - повиши тон Мишената.
- Нещо необичайно да се е случило с вас преди пожара?- попита младият полицай, за да избегне конфликта. Може да е свързано с дома ви, или с работното ви място?
- С мен - не - отговори Аврамова, поколеба се, но допълни: - От хранилището по химия бяха откраднати химикали.
- Кога?
- Няколко дни преди това - отговори жената. Бях сама в сградата, чух стъпки на бягащ човек надолу към първия етаж...
- Не заключвате ли училището?
- Тази вечер освободих портиера, но той не беше заключил външната врата - ядно изговори директорката.
- И после?
- Крадецът изскочи през прозореца...
- Нали вратата е била отключена?
- И аз това си помислих... Защо ще скача през прозореца, когато вратата е отворена?
- Защото крадецът не е подозирал, че има и по-лесен изход от прозореца - заключи Мишената.
- Не сте съобщили за кражбата - обади се Радо.
- Стигнахме до извода, че крадецът е някой ученик - отговори Камелия Аврамова.
- И какво от това? - погледна я накриво комисарят.
- Не искам да пострада авторитетът на училището.
- А ако крадецът си направи коктейл „Молотов“ и подпали сградата? - продължи той.
- Малко вероятно.
- Защо? - обади се отново Мишената. - Откраднатите химически препарати не горят ли?
- Не знам - ядоса се Камелия Аврамова. - Питайте химиците!
55
Оги видя Акварелното момиче да се носи във въздуха към него и едва се удържа да не разтвори ръце в покана за прегръдка. Вече не знаеше кога образите в съзнанието му са реални и кога - въображаеми. Седеше на стълбите на чардака и наблюдаваше плавните движения на образа, който се приближаваше към него. Този път не беше сън.