- Много философстваш! Върни се на въпроса!
- Камелия Аврамова е бясна на Евлоги Аладжов... - започна младият полицай.
- Защо?
- Нямам идея - сви рамене Радо.
- Мнителна жена - продължи комисарят. - Явно прехвърляше списък от имена, за да разбере кой е казал за пиянството й...
- Дори не се сети, че сама се е издала.
- Докато не й го каза - злорадо изговори Донов. Помълча и подхвърли: - Да не би да е имала мерак на младежа?
- Шефе, та тя е дърта и грозна! - изуми се Радо. - Абсурд!
- Но все още е жена, юнако... - наведе се напред Мишената. - И то жена с власт...
- Школска директорка и власт? - засмя се колегата му.
- Да попитаме ли учителите? - Комисарят наплюнчи палеца си и го протегна към партньора си, за да се хванат на бас. Кой е за тях властта? Да не мислиш, че е кметът?
Радо само се облегна назад и шефът му се отказа от баса.
Без да почука, в кабинета влезе Христо Гатев и възторжено извика:
- Еврика!
Носеше метална табла и две шишенца върху нея. Мишената бързо направи място па бюрото си, като остави само един празен лист.
- Откри как може да пламне хартия от само себе си? възбудено попита той експерта.
- Още не.
- Тогава? - начумери се комисарят.
- Открих как е станал пожарът в училище - гордо произнесе Гатев. После извади от джоба си пакетче и го подаде на Мишената. Чети!
- Пудра захар - прочете комисарят и бе готов да сграбчи химика за врата.
- Момент! - спря го с ръка Гатев.
Той взе пакетчето от комисаря и изсипа тънка ивица от захарта върху металната табла.
- Крем карамел ли ще правиш? - обади се и Радо, защото предположи, че захарта ще бъде запалена.
- Не съвсем - отговори химикът и отвори едно стъклено шише. - Това е калиев хлорат. Нарича се още бертолетова сол.
- Прилича на захарта - отбеляза младият полицай.
- Точно така. В захарта има много енергия, която лесно може да се освободи при наличието на подходящ окислител - продължи експертът. - Смесваме пудра захар и калиев хлорат в съотношение едно към четири в полза на захарта. А сега...
Той запали клечка кибрит и поднесе пламъка към сместа. Ивицата от захар и калиев хлорат пламна с бързина, изгоря със съскане и остави след изгарянето карамеленокафява ивица.
- Наистина заприлича на карамелизирана захар - каза Радо.
- Не се облизвай, а отскочи до близката сладкарница - засмя се шефът му, обърна се към Гатев и нареди: - Обясни за простосмъртните!
- Още малко търпение отговори химикът, като отново изсипа върху таблата нови количества захар и химикал. Сега ще запаля сместа без наличието на пламък...
- Циркаджийски трик? - подхвърли Донов.
- Не просто химия - отвърна експертът и отля капка течност от другото шише върху сместа.
- Отново се получи същия резултат - забеляза Радо.
- А вълшебната капчица е... с въпросителна интонация завърши шефът му.
- Солна киселина - отговори химикът.
- Ефектно призна Мишената.
- А пожарът? - попита младият полицай.
- Вече ми е почти ясен - започна Гатев. Можеш да посипеш от сместа върху персийски килим и всеки ще помисли, че директорката е яла поничка с пудра захар... А и част от кристалите ще се скрият от самия килим...
- Чакай! - прекъсна го комисарят. - Това означава ли, че горивната смес може да е изсипана и преди деня на пожара?
- Ако чистачката не е минала с прахосмукачка...
- Казват, че Камелия Аврамова оставала до късно сама в кабинета си - сети се Радо.
- И ако чистачката само е изхвърляла кошчето с боклук, а един ден в седмицата е чистела основно... - продължи мисълта му Мишената.
- Може от една седмица да е посипан килимът, а частиците всекидневно се утъпкват от посетителите в кабинета - пое щафетата Радо.
- И в подходящия момент поднасяш запалката откъм коридора .....завърши доволен Донов.
- Може да капнеш солта киселина - обади се Гатев.
- Едва ли ще я носиш в шепата си... - погледна го недоверчиво Мишената.
- Щом е затворена в епруветка, няма проблем - каза експертът.
- Ако някой те види със запалка, е по-подозрително - съгласи се с експерта Радо.
- Никой е нямало в училището, юнако!
- Може подпалвачът да не е бил сигурен, че е сам в сградата - не се съгласи партньорът му. Самата директорка е можела да чуе щракването... Запалването на кибритена клечка също предизвиква шум.
- Аврамова е нямало нищо да чуе! - повиши тон шефът му. - Била е пияна!
- Солната киселина е просто капка - продължи да настоява на своето твърдение химикът. - Отваряш епруветката, изсипваш и си тръгваш, без да се обърнеш.
- Убеден си, че гори - съгласи се най-накрая Донов. - Дори силен вятър няма да изгаси сместа.