Ярка светлина пронизва мрака и Оги вдига ръце към очите си. Не може да не погледне напред, а това, което вижда, го кара да се усмихне...
Огънят му посочва новия сюжет - Христос върви към Голготата, носейки горящ кръст на раменете си. Оги не вижда добре фигурата на мъжа, затисната от огнения кръст, но не откъсва поглед от образа. Сиянието около човека напомня за златен ореол и подчертава божествената му същност, противопоставена на огромния вселенски мрак. Светлините на огъня се пречупват във водите на водопада и приличат на пъстри кристали, образуващи искряща пътека към върха.
Христос стига до върха, обръща се назад и тогава Оги се сепва - защо този мъж му напомня за Гого Хисарски? Христос е бил млад, а Гого... А може би това е точният образ - живителният пламък угасва бързо, затиснат от товара на земното страдание.
Нима сънят му показва, че със старостта се приближаваме по-плътно до усещането за бога?
91
Евлоги Аладжов се събуди върху облак рехав, сивкав и студен. Дъхът от устата му бързо се скриваше в облака, чието изсветляващо наметало покриваше с ледена коричка тялото му. Оги подскочи няколко пъти, за да отхвърли хладината от себе си.
Когато се разсъни напълно, видя, че се намира край градското езеро, наречено „Борово око“. Бе в подножието на малък водопад, който се вливаше в езерото, а наблизо се намираше мостът, откъдето през лятото с часове наблюдаваше цъфтящите лилии. Светли лъчи се плъзгаха по водната повърхност, а от нея се отделяха призрачни къдели от сутрешната мараня и се издигаха към небето.
Нямаше спомен как се е озовал тук. Седна на близката пейка и потърси цигарите си, но джобовете му бяха празни. Май и през нощта искаше да запали кибритена клечка. И тогава си спомни съня.... Ами ако не е било сън?
Оги стана и огледа наоколо. Към върха на водопада имаше утъпкана пътечка и той тръгна по нея нагоре. Трепереше - наистина беше студено, но знаеше, че тръпките по тялото му са породени от страх. Ами ако открие старецът обгорял? Достигна до върха на склона и отново се огледа.
Нямаше следи от изгорял кръст, дори не намери следи от въглен и пепел. Не е имало тази нощ пожар, само сън - гаден, зловещ, но все пак сън... А и от ресторанта от другата страна на езерото щяха да видят, ако някой гори. Оги погледна към плътната редица от тополи и разбра, че нищо не би се видяло от онази страна.
Върна се в ателието, направи си кафе и нервно зачака. Когато чу първия камбанен звън, се успокои. Гого Хисарски бе жив и здрав, щом се е качил на камбанарията. Ще отиде да го навести, за да се убеди, че тази нощ Другото му Аз не е сторило никому зло. Оги тъкмо допи кафето си, когато Гого Хисарски отвори вратата, но не прекрачи прага.
- Слава богу! - скочи от стола Оги. - Жив и здрав си!
- Жив съм наистина - мрачно произнесе старецът.
- Ако знаеш какъв сън съм сънувал тази нощ! - развълнувано каза художникът. - Ти вървиш по склона, а на раменете си носиш...
- И аз мислех, че е сън...
- Но не може двама души да сънуват едно също... - бавно изрече Оги.
Гого Хисарски влезе вътре и едва тогава художникът забеляза промените у стареца. Белите му коси бяха нескопосано остригани, расото бе заменено със старата, прокъсана риза, с която Оги беше видял как скитникът изтрива мокрото си тяло. Гого с пъшкане съблече ризата си и се обърна гърбом към художника. Младият мъж успя само да каже:
- О, не!
Върху гърба на стареца се бяха образували огромни мехури от изгоряла плът, които минаваха по раменете и се спускаха по средата на хилавия гръбнак.
- Не е било сън - отчаяно произнесе Оги.
- Не е.
- Ходи ли на лекар? - е тревога попита художникът.
- Сложих хлебна сода - промърмори старецът. - Ще ми минат раните, но споменът...
- Не знам как става - проплака младият мъж.
- И аз не знам - прошепна Гого и се огледа, сякаш се боеше, че думите ще бъдат чути и от другиго. - Отначало само чувах глас... Когато те видях там долу, разбрах, че ти ме караше да нося кръста... А после го подпали.
- Не съм - отчаяно изрече Оги.
- Добре, че се топнах във водопада - продължи възрастният човек. - Водата е по-силна, щом ме освободи от огъня... Отвързах се лесно от въжетата, но товарът ти го нося.
Старецът излезе от стаята и след малко подпря на отворената врата обгорелия кръст - две греди, заковани перпендикулярно една към друга.
- Да ти припомня греха... изрече тържествено Гого Хисарски, но прозвуча като проклятие.