- Аз наистина съм опасен - едва прошепна художникът и обхвана с ръце главата си.
- Вече не ме интересува обърна се старецът гърбом към него и прекрачи прага на ателието. Аз ще продължа пътя си... Не знам само дали Грамаданкото ще ме пусне...
- Кажи му за тази нощ! - примоли се Оги. - Трябва да ме затворят! Лудница или затвор, все същото е...
- Няма да му кажа нищо - извърна се съвсем леко назад Гого Хисарски. - Но ти ще си носиш греха си вовеки!
Старецът излезе. Оги не можеше да го последва, за да му каже сбогом, защото кръстът до вратата го спираше - напомняше му за неговия грях. Дори не се сети да поиска прошка...
92
- Трябва да открием модела, юнако... -Мишената се обърна към колегата си.
- Огненото разпятие в „Боаза“ се къса от останалите палежи... - започна Радо.
- Защо?
- Там има не само случайна жертва на огнената стихия, а предумишлено убийство - съзнателно е умъртвен човек...
- Въпрос на случайност е, че при другите събития няма трупове.
- Съгласен съм - отговори младият мъж. - Камелия Аврамова можеше да загине...
- Ако не беше пияна, щеше да прибяга до вратата, а не да лети из въздуха - изговори набързо Мишената.
- Но също е жертва - натърти Радо. - Еми Месиянска също пострада...
- От глупостта си - махна с ръка комисарят. - В дома на Аладжов не само няма жертви, но няма и особени поражения.
- А при палежа на скитника Никола Угаров казва, че всичко е представление...
- Засега не отделяй случаите! - напомни му Мишената. - Търси модела, юнако!
- Няма видими финансови мотиви - каза уверено младият мъж. - Никой нищо не печели от палежите!
- Щетите от тях са незначителни - продължи шефът му. - Лесно могат да се възстановят загубите.
- Всички палежи стават през нощта - сети се Радо.
- Не е вярно - опроверга го комисарят. - А подпалването на хартия в банката?
- Но останалите са през нощта - настоя на своето твърдение младият полицай. - Значимите палежи са именно тогава.
- Защо?
- Огънят се вижда отдалеч.
- По-ефектно е, юнако! - стана от стола комисарят. - През деня и да видиш пожар, няма да те впечатли...
- Но когато огънят осветява нощното небе...
- Има драматизъм, има...
- Картина - прекъсна го партньорът му. - Нима някой иска от Аладжов да рисува огъня?
- Не е необходимо - изпъшка Мишената. - Та той само това рисува, откакто е видял огненото разпятие.
- Искаш да кажеш, че не му е необходим нов стимул? - подхвърли Радо. - Освен ако подпалвачът не го знае...
- Как няма да го знае? - набра шефът му. - Нали след това му краде картините?
- Основното във всички палежи е зрелищността - продължи Радо. - Пиротехнически ефекти, химически трикове...
- И присъствието на Евлоги Аладжов на точното място.
- Но как художникът знае къде и кога точно да отиде? - досети се младият мъж.
- Освен ако той не ги предизвиква - каза Мишената.
- Насън? - недоверчиво го погледна Радо.
- Няма да се хвана на щуротиите на оная мецана! - поклати глава Донов. - Има логично обяснение за всичко!
- Трябва да го открием, обаче...
- Не вярвам, че Евлоги Аладжов има сериозни познания по химия - продължи Мишената.
- Ако потърсиш, всичко има в нета.
- А ти видя ли някъде да се търкаля компютър около Аладжов?
- Май изобщо няма - замисли се Радо.
- За да сътвориш тези фокуснически номера, трябват не само познания, но и опит! - натърти на последната дума комисарят. - Не може от първи път да успееш! А ако няма шанс за втори опит?
- Да отписваме ли Евлоги Аладжов? - Радо погледна шефа си недоверчиво.
- Знае ли човек... - подхвърли любимата си реплика Мишената, а после продължи: - Не пасва, юнако... Защо художникът сам ще си краде картините?
- Може да ги крие някъде... - подхвърли младият полицай.
- От кого?
- И защо?
93
- Оги, това е ужасно прошепна Рая и се притисна към него.
Беше й разказал за събитията от изминалата нощ.
- Луд съм, няма друго обяснение...
- Не си луд, сигурна съм - убедено изрече момичето.
- Гого казва, че съм сомнамбул.
- Едва ли - не се съгласи Рая. - Майка ти отдавна щеше да знае, ако ходиш насън... Пише, че сомнамбулизмът се проявява много рано.
- По дали щеше да ми каже?
- Естествено - за да те предпази!
- Май си права - съгласи се той. - Все някой щеше да види, ако ходя нощем по покрива...
- Да помислим пак, а! - предложи момичето. - Ти ми каза, че си сънувал как водата във ваната гори и се оказа факт...
- Но откъде ще го знам?
- Нали журналистката те е видяла на прозореца - напомни му Рая.