- А Гого каза, че е наблюдавал онази нощ и аз не съм излизал никъде.
- Странно... Ами ако Еми Месиянска е права?
- Летя насън и паля...
- Наистина е фантастика, но... - не довърши момичето.
- Единственият сигурен факт е, че съм опасен за хората около мен уверено изрече художникът.
- Оги, а ако си бил надрусан? - колебливо го попита тя.
- Мразя наркотиците! - категорично заяви Оги и допълни: - Дори не знам откъде да се снабдя!
- Какво пи снощи?
- Снощи пих ракия... Аз и Гого пихме ракия, а Никола - бира.
- Кой донесе ракията?
- Никола я остави преди няколко дни припомни си Оги. - Предполагам, че Асен му е дал бутилката... Знаеш ли каква хубава ракия прави Асен?
- А ако е имало нещо в ракията? - сети се Рая.
- Щях да усетя...
- Едва ли.
- Виж... хвана и двете й ръце Оги. - Пробвал съм някога наркотици.
- Дори онези шантави гъби? - погледна го с интерес момичето.
- Един път ги пробвах... Щях да умра...
- Не съм опитвала - призна си Рая. - Но все ми се струва, че поемаш някакъв опиат с алкохола...
- Когато Еми се е изгорила, аз пих само портокаловия сок, който ти донесе - припомни й той.
- Беше запечатан.
- Знам.
Прегърнаха се, но не се целунаха.
- Оги, защо не се подложиш на хипноза? - плахо предложи Рая.
- Не знам дали ще помогне...
- Страх те е - каза момичето и го погледна в очите.
- Да - призна си Оги, махна ръката си от рамото й и поясни: - Страх ме е, че ще разбера за чудовището в мен.
- Все някога ще разбереш какво се случва. Тя отново се притисна към него.
- Искаш да кажеш, че трябва да е по-скоро, нали? - попита я той.
- Да.
- За да не пострадат и други хора - тъжно произнесе художникът.
94
- Обадиха се от болницата - каза Радо, след като затвори телефона. - Камелия Аврамова иска да ни види.
- Слава богу! Мишената стана и отвори вратата. - Помислих си, че Еми Мецанска се е затъжила за мен.
- Със сигурност, шефе! - засмя се колегата му. - Обещал съм ти...
- Не го повтаряй! - прекъсна го комисарят и затвори вратата зад тях.
Тръгнаха с бързи стъпки по стълбите надолу. В предверието се натъкнаха на директора на полицията Георги Панайотов - нисък, набит мъж със сключени вежди, огромно самочувствие и явен стремеж да се пенсионира на тази длъжност. Той спря с ръка Мишената и каза:
- Има оплакване срещу теб.
- Бързам - отговори комисарят и заобиколи директора.
- Не те ли интересува от кого е?
- Не ми пука! - извика Мишената, но без да се обръща назад. - Ако ще папата да се жалва!
- Шефе, по-спокойно - прошепна Радо.
- Аз съм спокоен - изрече Донов, отвори парадната врата на полицията и се залепи за автомата за кафе. - Дай стотинки!
Радо подаде няколко монети на шефа си и продължи шепнешком:
- Знаеш, че Панайотов е отмъстителен човек...
- Ще го изтърпя до следващите избори!
- Важното е...
- Ще ме изтърпи и той! - досети се Мишената.
С чашките кафе тръгнаха към болницата. На първия етаж Радо предложи:
- Да вземем асансьора...
- Аз съм млад, ще вървя пеша избърбори комисарят. - Ти ако искаш...
- Ако Еми Месиянска се разхожда по етажите? - подхвърли небрежно колегата му.
- Викай асансьора! - заповяда Мишената, глътна кафето и хвърли празната чашка в лопатката на преминаващ покрай тях санитар.
В стаята на Камелия Аврамова ги чакаше едър, представителен мъж, облечен в костюм. Върху стола до леглото бе преметнат светлосив шлифер. Той видя чашката с кафе в ръцете на Радо и каза:
- Кафе... А аз докога да ви чакам?
- Не сме си уговаряли среща - нехайно отговори Мишената.
- Аз съм Йосиф Аврамов - каза мъжът, но не подаде ръка.
- Чувал съм те някъде... - спокойно изрече комисарят, седна на леглото на Камелия Аврамова и я попита:
- Защо искаш да ни видиш?
- Той... - прошепна тя и посочи с поглед към мъжа.
Жената се бе променила до неузнаваемост - изглеждаше още по-слаба, бръчките по лицето й рязко се бяха увеличили, дори пламъкът в очите й бе изчезнал. От време на време тялото й потръпваше, сякаш й е студено. Пред тях лелееше една съсипана жена, изгаряна от алкохолен и никотинов глад.
- Аз ви повиках обади се Аврамов.
- Имаш ли нещо ново да ми кажеш? - обърна се комисарят към жената.
- Не - прошепна е усилие Камелия Аврамова.
- Да си ходим тогава! - стана Мишената. - Нямам време за празни приказки.
- Кога ще арестувате онзи престъпник? - разкрещя се неочаквано Аврамов. Повече от седмица мина, а вие си почивате! С кафенца се разхождате насам-натам!
- Страхотен спа-център е полицията - с привиден ентусиазъм изрече комисарят. - Искаш ли да ме заместиш?