- Няма да съм аз... Но и ти ще си ходиш! - закани се съпругът на директорката.
- Тръгвам си вече - невъзмутимо изрече Мишената и излезе от стаята, последван от Радо.
По коридора младият полицай попита тихо:
- Шефе, кой беше тоя?
- Йосиф Аврамов, строителен предприемач - отговори Донов. Говори се, че е женкар, харесва млади момичета... Миналата година се чу за някакъв педофилски скандал с него, но случаят дори не стигна до нас. Явно в момента е останал на сухо и му е избила чивията.
- Не се учудвам, че жена му пие...
- Но явно той не знае - отбеляза комисарят и бързо допълни: - Може и да е наясно, но да не му пука!
- Защо мислиш така? - изненада се младият полицай.
- Ако беше загрижен за жена си, щеше да й донесе една бутилка - отговори комисарят. - А после да се погрижи за лечението й.
- Тя наистина изглежда трагично - сети се Радо. - Нищо не е останало от гордостта й.
- Не мога да я мисля - прекъсна го Мишената.
95
Целуваха се на кръстовището пред болницата. Рая почти насила измъкна Оги от ателието, за да изпият навън по едно кафе, преди тя да отиде на училище. От близкото магазинче за китайски стоки той си избра нова, керамична чаша, която приличаше повече на халба за бира. Художникът първи се отдръпна и каза:
- Ще закъснееш!
- Не ми пука! - отвърна нехайно момичето и се притисна отново към него. - Кога ще ме пуснеш в ателието през нощта?
- А майка ти и баща ти?
- Няма да разберат.
- Ще скочиш от балкона ли?
- Не - засмя се тя. - Не мога да летя от осмия етаж.
- Ще се промъкнеш на пръсти покрай тяхната спалня - започна да си представя Оги и дори притвори очи. - Завъртането на ключа ще те издаде... Но ти вече ще бягаш по стълбите надолу.
Рая затисна устните му е пръст и прошепна:
- Те са в чужбина. А бабинка няма да им каже. Тя знае, че не съм въртиопашка...
- Какво? - не разбра художникът.
- Бабинка казва, че съм сериозно момиче.
- Да тръгваме, а? - нервно изрече Оги.
- Притесняваш ли се?
- Малко... Да ти ровичкат в мозъка...
- Ако искаш да дойда с теб? Ще пропусна първите часове...
- Няма смисъл...
- Знам. Психиатърът ще иска да разговаря единствено с теб...
Рая успя не само да убеди Оги да отиде на психиатър, но дори му запази и час. Психиатричният диспансер се намираше срещу училището в стари дървени бараки.
- Накъде сте тръгнали? - избоботи зад гърба на Оги силен глас.
- На училище - отвърна светкавично Рая.
Оги се обърна, видя полицаите и смутолеви:
- На психиатър.
- Къде? - направи се на недочул Мишената.
- На... - започна Оги, но Рая го спря.
- Какъв ти е проблемът? - обърна се тя към комисаря.
- Аз нямам проблем, моме. Но този тук...
- Той може да има проблеми, но не си ти този, който ще му помогне - изрече на висок топ Рая.
- Не на мен тия номера! - ядоса се Мишената и каза на Оги: - Психиатърът ще те изкара куку, за да не лежиш в затвора!
- Той не е престъпник! - изкрещя момичето.
- Само в твоя котешки мозък! - измърмори комисарят. Обърна се към художника и продължи: - Ако ти трябва психиатър, ще ти назначим служебно!
- Имам нужда от помощ... - измънка Евлоги Аладжов.
- Какво му обясняваш! - Рая го хвана за ръката и задърпа към училището. - Той иска да те вкара в затвора, а не да ти помогне!
- Внимавай, моме! - закани се с пръст към нея Мишената. - Да не ти пламне и на теб главата!
- Тя вече гори - изрече момичето с вирната нагоре брадичка. - От любов гори!
Рая прегърна Оги през кръста и преминаха на отсрещната страна на улицата.
- Огнена котка - прошепна комисарят на Радо. - Когато съска, искри изпуска козината й.
- Май й се възхищаваш - изненада се младият полицай.
- Много кураж има това моме!
- Но не е на наша страна - отбеляза Радо.
- Знае ли човек... - избърбори Мишената и подметна: - Любовта е преходно състояние.
- Ако те чуе твоята Мария... - засмя се младият мъж.
- Имам предвид на годините на огнената котка...
- Бързо се поправи! - засмя се партньорът му.
- На нейната възраст всеки ден бях влюбен в различно момиче - неочаквано си призна комисарят.
- Докато не срещна Мария.
- Докато не се сблъсках с нея - поправи го Мишената и се усмихна.
- Разкажи ми! - с нетърпение настоя Радо.
- Друг път...
96
Оги изпрати Рая до училището, прекоси отново улицата, за да помисли тя, че отива в психодиспансера, после кривна между блоковете и се прибра в ателието. Не му се рисуваше и полегна на дивана...