Събуди се стреснат, но не помнеше какво е сънувал. Навън бе притъмняло от разлятия по небето черен туш. Светлите петна пробиваха през чернотата, но с лекота й отстъпваха място и се оттегляха настрани, докато се загубят на хоризонта. После навсякъде стана равен тон от тъмносиво и тогава заваля. Дъждът му шепнеше кротко и упорито, но монотонният му глас искаше отново да го приспи. Не искаше да сънува...
Затова Оги облече якето си и излезе на улицата. Трябваше да поговори с Асен, въпреки че с приятелството им май бе приключено след пожара в банката.
Асен отвори вратата, но не го покани вътре. Просто седеше и го гледаше.
- Знам, че не можеш да ми простиш - започна Оги, - но няма с кого да поговоря...
- За пожара в банката ли?
- Нямам такава картина... За Еми нямам дори скица... Не мога да рисувам моделите на Реноар или Рубенс... - изговори набързо художникът.
- Да не си подпалил Никола? - прекъсна го отново Асен, защото се сети за разказа на приятеля си, че Оги го рисува как излиза от пожар.
- Не съм - измънка той. - Искам да поговорим за картините...
- Виждал съм само „Огнен сън“ каза банкерът. - Не мога да ти помогна.
- Виж.... - умолително го погледна Оги. - Спомни си „Огнен сън“...
- Нали я снимах - с досада изрече приятелят му.
- А когато стана пожара със скитника, помислихте, че е... - Оги не можа да намери точните думи и млъкна.
- Визуализация на картината - помогна му Асен.
- Да - преглътна Оги. - Но не беше така... Горящият храст...
- Нямаше горящ храст на платното - поправи го банкерът.
- После го дорисувах, затова не си го видял - обясни художникът. - Всъщност тогава помислих, че някой ми показва как трябва да изглежда картината...
- А после? - нетърпеливо попита банкерът.
- Само че светлината от храста изчезна бързо. Остана само чернота - обгорял храст, човек, сгърчен на земята... -Оги дори притвори очи. - Грозно, мрачно, графично...
- По-бързо, ако обичаш - изрече Асен и погледна навътре към апартамента.
- При „Семейната тайна“ стана същото - продължи Оги. - Някой искаше да видя мрачния край на една любов - черни рамки, черния костюм на баща ми, сиви от дим стени...
- Не съм видял платното и не мога да коментирам - с досада изрече банкерът.
- Не разбираш ли? - отчаяно изрече Оги. Някой иска да рисувам мрака.
- Дяволът ли? - иронично попита Асен.
- Той се нарича и Луцифер...
- Но светлината, която носи, е от ада прекъсна го банкерът.
Оги наведе надолу глава. Асен продължи:
- Да не искаш да кажеш, че някой пали пожари, за да рисуваш последиците от тях?
- Да.
- Но ти първо си нарисувал огъня...
- Да.
- Пожарът унищожава твоите образи и ги заменя с други - досети се банкерът.
- Черни, сиви, мрачни... Цветовете са изчезнали от този свят... - промълви художникът, а после допълни: - Но не винаги става по този начин...
Асен се замисли и подхвърли:
- А ако някой иска от теб да сътвориш диптих?
- Диптих? - учуди се Оги. - Дори не съм се сещал... Първата картина е огънят, а втората...
- След огъня...
- Депресиращо е - поклати глава художникът. - Не мога да рисувам в мрачна тоналност...
- Аз знам - отговори сериозно Асен, - но явно подпалвачът не те познава.
97
- Сам ли си? - каза още от вратата Мишената и едва тогава пристъпи през високия праг.
Радо влезе след него.
- Да - отвърна тихо Оги.
- Изоставиха те, а? - продължи комисарят и този път се просна на дивана, защото художникът бе заел стола.
- Така се случи - прошепна отново художникът. - Никола е на работа, Рая се прибра... Ще ходи на купон с класа...
- Не я ли ревнуваш?
- Не - изненадано го погледна Оги. - Тя не е въртиопашка...
- Кой ти каза? - иронично попита Мишената.
- Щом баба й мисли, че...
- Ясно - прекъсна го Донов. - Еми Месиянска е в болница напомни му той. - А другите?
- Асен и Гого не искат да ме виждат повече - призна си Оги.
- Защото ги подпали...
Оги наведе надолу главата си.
- Да го броим ли за признание? - хвана се веднага Мишената.
- Помня, че горих хартии...
- Кога и къде? - изстреля комисарят.
- Тук - погледна ги изненадано Оги. - И имам някакъв смътен спомен, че една нощ изгорих картина...
- Коя картина?
- Първата - „Огнен сън“... Не съм сигурен, обаче... - погледна ги безпомощно той. - До коритото намерих парче от изгоряла рамка...
- Възможно ли е да сте изгорил всичките си картини? - попита Радо.
- Защо ще го правя?
- Защото...
- Разбрах ви... - Оги прекъсна думите на комисаря.
- Какво пиеш?
- Кафе - отговори Оги, стана и попита: - Искате ли и вие?