- Оги, какво правиш тук?
99
- Оги, какво правиш тук? - изкрещя още по-силно Никола, разбута тълпата и се приближи до приятеля си.
- Търся изхода - прошепна художникът с невиждащ поглед, а коленете и ръцете му трепереха.
- Какво пи тази нощ? - хвана го за раменете приятелят му и се опита да види зениците му.
- Само кафе.
- Надрусан ли си? - Пожарникарят се опита да види зениците на Оги, но светлината не бе достатъчна.
- He.
Никола го издърпа настрани от тълпата и попита на висок глас:
- Какво правиш в циганската махала?
- Паднах и се озовах тук - неясно отговори художникът.
- Откъде падна?
- Не знам - озадачи се Оги. - Някой изведнъж ме бутна...
- Как дойде до тук?
- Не знам - повтори отново той. - Трябва да си ходя вече...
- Ще ти повикам такси.
Пожарникарят поръча такси, а после се обади на Асен да посрещне Оги.
- Момичето е живо, нали? - сети се художникът.
- Да.
- Ти победи смъртта - усмихна се Оги. - Както го нарисувах...
- Защото не си видял продължението - ядосано отговори пожарникарят и погледна към носилката, която двама санитари качиха в линейката.
Но Оги проследи погледа му и потрепера:
- Диптихът не е за мен.
Таксито пристигна и още от прозореца шофьорът се провикна:
- Какво е станало тук?
- Пожар - отговори бързо Никола Угаров, отвори задната врата и напъха приятеля си.
- Накъде да карам? - обърна се назад шофьорът, но клиентът не му отговори.
Пожарникарят пъхна банкнота през прозореца и каза:
- Карай към Голямата църква!
- Какво става? Все посреднощ карам клиенти натам. Да нямат нощни сбирки? - учуди се таксиджията и продължи: - На купон ли отиваме?
Никой не му отговори и той потегли. Никола се върна да помогне на колегите си. След час му звънна Асен и с гневен глас каза:
- Оги не се прибра - нито с такси, нито пеша.
- Да не си го пропуснал?
- Чакам от един час на студа! Напълно съм буден развика се Асен. - Утре съм на работа!
- Аз сега съм на работа - спокойно отговори Никола. - Провери ли у тях?
- Проверих навсякъде.
- Изчезнал е, така ли?
- Защо толкова се притесняваш за него? - троснато отговори Асен. - Черен гологан не се губи! - и затвори.
- Защото не го видя преди малко - на себе си каза пожарникарят. Поколеба се, но все пак набра номера на Мишената.
100
Стоеше върху плоския покрив на висок блок. Отникъде не се виждаха светлини, сякаш градът бе изоставен от жителите си. Мракът беше хладен, но покривът бе странно топъл. Погледна надолу и видя, че е застанал в центъра на огнен кръг, който се разстилаше към краищата на покрива.
Телефонният звън го изведе със замах от кошмара и Мишената отвори очи. Завивката бе паднала на пода, но при краката му се бе сгушило кучето, което го топлеше. Той стана от леглото, взе телефона си и излезе в коридора. Изслуша съобщението и прошепна:
- Една патрулка да ме вземе.
На вратата се показа жена му Мария. Бе сънена, разчорлена и много секси. Той я целуна и прошепна:
- По служба, слънчице...
Продължи да се облича, но Мария не си лягаше, а го гледаше разтревожено.
- Какво означава да сънуваш пожар? - попита я закачливо. - Да ти пламтят краката, а наоколо да е студено...
Мария само повдигна рамене.
- Означава, че кучето не може да замести юргана - усмихна се той и отново целуна съпругата си.
- Пази се! - прошепна Мария.
Патрулната кола го чакаше на входа. Минаха покрай автомат за кафе и полицаите търпеливо изчакаха, докато комисарят нареди върху машината четири чаши с кафе. Грабна ги и с усилие се пъхна в автомобила. Мълчаха, докато пристигнат в циганската махала. Изгорялата къща се намираше в началото на квартала, но на улицата имаше само една лампа и Мишената трудно се ориентира в обстановката. Бе останала една пожарна кола, около която се суетяха трима пожарникари. Наоколо се шляеха двайсетина мъже от махалата. Никола го видя и се приближи:
- Удавихме го... Вече прибираме шланговете - поясни пожарникарят.
- И сам виждам - промърмори Мишената. - Давай!
- Прилича на битов пожар - започна Никола. - Стара печка на дърва и въглища... Вероятно оттам е започнал...
- Не искам протокол, акт или експертиза - прекъсна го комисарят. - Давай по интуиция!