- Нямам какво да ти дам - каза той и разпери ръце настрани.
Кучето повъртя опашка и седна на метър от него.
Евлоги стана, огледа се, но мястото не му беше познато. Приличаше на ограден склад - имаше наредени стари гуми, дървени трупи, железарии, празни кашони. Бе спал, сгушен между няколко дървени палета, покрити с велпапе.
Той излезе от склада и се озова на шосето, което излизаше извън града. Едва сега успя да се ориентира. Ако тръгнеше по стръмното, щеше да стигне до гробищата. Пътят надолу водеше към града и той се насочи натам. Кучето го последва, но той му се скара:
- На кого оставяш склада, пазачо?
Звярът го разбра, застана на място и отново помаха с опашка.
Хладината на утрото го събуди и Оги започна да си спомня събитията от тази нощ - пожарът, спасеното от Никола дете, мъртвата жена, изнесена на носилка... Този път нямаше илюзията, че е сънувал. Само не знаеше как е попаднал в циганската махала... Спомни си за удара в гърба... Кой го удари? Може някой случаен човек да се е блъснал в него? Но това не обясняваше какво прави той самият на мястото, където избухна пожара... Още му се губеха отделни моменти.
Спомни си, че след пожара тръгна към гробищата. Искаше просто да поседи на гроба на баща си, да си вдъхне сили и да продължи. Вероятно не е успял да изкачи баира и е полегнал на завет в онзи склад.
При първите пожари не помнеше нищо и това го плашеше. После имаше откъслечни моменти, за които се сещаше... Тази нощ не помнеше най-важното - как се е озовал толкова далеч от ателието, за да наблюдава незапочнал още пожар?
Снощи не беше пил алкохол, не беше рисувал, защото веднага заспа... Но защо? Кафето трябваше да го разсъни... А ако Рая е права? Може в кафето да е имало някакво приспивателно или наркотик?
Влетя в ателието, срещна разтревоженото лице на Рая, което светна, когато го зърна. Той я целуна бързешком, огледа се и попита:
- Къде е чашата ми?
- Кафето е още топло, а чашата ти е чиста. Току-що я измих.
103
Еми Месиянска напусна болницата със скандал. Всички аргументи на лекарите бледнееха пред скуката в белосаната стая. Тя щеше да я довърши, а не раните по крака й. Нямаше информация от външния свят, една градска клюка не чу нито от докторите, нито от санитарите. Дори не знаеше докъде е стигнал Оги в овладяването на огъня. Може вече да има успех... Всъщност не искаше да го вижда, даже се страхуваше от неговите способности. При среща с Оги може да пламне цялата... Трябва да стои далеч от художника... Ами ако изтърве някоя важна новина? Защо Мишената не й даде телефона си?
Еми се дотътра до едно такси и се напъха вътре. Шофьорът я загледа, тупна с длан по волана и каза:
- Журналистката, нали?
- Да - вирна глава жената и настроението й рязко се подобри. - Илия Терзиев, нали? - Тя неочаквано се сети за името му.
- Помниш ме - зарадва се Илия. - Накъде да карам? Към Голямата църква или към вас?
- Към нас - кокетно се усмихна Еми.
- Намери ли човека, когото търсиш?
- Да.
- До Голямата църква, а?
- Там.
- Снощи трябваше да возя един луд до там - каза шофьорът. Къде си пострадала?
- Изгорих се на една свещ - излъга Еми.
- Говори се, че върлува дяволска секта из града - продължи Илия Терзиев. - Да не си от тях?
- Опазил ме бог! - отрече бързо жената.
- Затова си мисля... Да няма сатанински купони в храма?
- Не знам да има - отвърна бързо Еми, защото позна в думите на шофьора собствените си измишльотини. Затова веднага попита: - А ти да си чул за пожар някъде?
- Снощи беше.
- Къде? - обърна се към него тя.
- В циганската махала... А после качих един луд художник...
Еми извади диктофона, пусна го и каза:
- Моля те, дай ми информация!
Шофьорът с ентусиазъм започна да разказва, но след няколко минути стигнаха до дома на Еми.
- Ще влезеш ли? - покани го тя.
- Какво ще каже мъжът ти? - надзърна навътре таксиджията.
- Няма такъв - с усмивка му отвърна Еми. - А ако те види жена ти?
- Все ми е тая - махна с ръка мъжът. - Заряза ме преди четири години...
Илия Терзиев смело последва Еми. Тя го покани в хола, като му посочи дивана. Щеше да седне до него на фотьойла.
- Ще продължим с интервюто - каза журналистката, която все още беше права. - Искаш ли кафе?
- После - неопределено изрече той. - Къде ще го публикуват?
- Ще ти се обадя, когато излезе.
Преди да седне срещу госта, Еми по навик погледна през прозореца и ахна.
- Ела бързо! - извика тя към таксиджията.