Мъжът се приближи и каза:
- Този е - потвърди Илия. - Какво е правил на гробищата? Да не е член на дяволската секта?
- Трябва да се обадя в полицията сети се жената.
- И аз им обещах - изрече шофьорът.
Еми бе по-бърза. Тя чу гласа на младият полицай и каза:
- Мога ли да говоря с Мишената?
- Няма го в момента. Случило ли се е нещо?
- Оги минава покрай нас! - изкрещя възбудено журналистката.
- Какво прави Аладжов? - не я разбра Радо.
- Минава по нашата улица...
- Гледа ли към къщата? Приближава ли се към вас? Заплашва ли ви? Говори ли нещо? - изстреля въпросите си полицаят.
- Не - тъжно изрече жената. - Просто го видях да минава покрай нас...
- Как ви се стори? Изглеждаше ли пиян или дрогиран? -продължи с въпросите Радо.
- Не знам. От прозореца го видях...
- Благодаря за информацията - учтиво й каза той и затвори.
- Не го издирват - разочаровано каза Еми и погледна към Илия Терзиев. - А сега започни отначало! - и отново включи диктофона на запис.
104
Към обяд Мишената пресрещна професора, който слезе от междуградския автобус. Димо Чолев преподаваше живопис на студенти в университета на съседния областен град. Комисарят бе уговорил предварително срещата по телефона.
- Толкова ли е спешно? - попита професорът, след като се поздравиха.
- Знае ли човек...
- Пеша ли? - огледа се Чолев, но не откри полицейски автомобил пред автогарата.
- Ако се пъхнеш в служебния автомобил, до вечерта всички в града ще приказват, че си арестуван.
- Чак пък толкова! - засмя се професорът.
- Да пробваме ли? - Мишената му показа паркирания отсреща автомобил.
- По-добре да пийнем по една бира - предложи Чолев и се насочи към барчето на автогарата.
Взеха бутилките и седнаха отвън. Професорът запали цигара и докато издишваше дима, попита:
- За кого става въпрос?
- За Евлоги Аладжов - всичко, което можеш набързо да кажеш.
- Не е мой студент. Завърши живопис в Търново. Млад и талантлив - отговори Чолев. - Стига ли?
- Още - подкани го Мишената и отпи глътка от шишето.
- Скоро направи самостоятелна изложба в столицата - продължи професорът.
- Разбрах... Това не е ли повод за завист към Аладжов?
- Завистници винаги се намират - неопределено отговори Чолев. - Особено ако си крачка пред останалите... - Той отпи от шишето. - Но в повечето случаи си харесваме само нашето творчество. Виждаме кусурите на другите, но считаме собствените си творби за шедьоври.
- Кажи името на някой завистник!
- Оги не общува с колегите... Дори на мен показа творбите си след дълго усукване. Все отлагаше, променяше деня...
- Крие ги, така ли? - наостри слух комисарят.
- Просто е неуверен.
- А да има врагове? - продължи Мишената.
- На художника не му трябва компания, за да рисува нито от приятели, нито от врагове...
- Приятелите на Аладжов ги преброих, но враговете му...
- Не ги знам - прекъсна го Чолев. - Ако изобщо съществуват.
- Има ли сериозен колекционер в града? - сети се Донов.
- Не - бе лаконичен професорът, погледна събеседника си и продължи: - Богати хора има, но вкусът им е на ниво петъчен пазар.
- В какъв смисъл?
- Принтирани пейзажи върху фазер, гобленчета... - иронично произнесе Чолев. - Понякога могат да купят картина от известен художник, за да се хвалят, че я притежават, а не защото я усещат.
- Не разбирам от изкуство - призна си комисарят. - Рисуваш, рисуваш... Ако нямаш купувач за картините, какво правиш тогава?
- Пак рисувам. - Професорът срещна изненадания поглед на комисаря и поясни: - То е вътре в теб. Не можеш да не рисуваш. А ако го правиш за пари, не си творец, а занаятчия...
- Дори и ако картините ти носят нещастие на другите?
- Нищо не разбираш от изкуство! - начумери се професорът.
- Признах си вече изпъшка Мишената. - Отговори на въпроса ми - настоя той, - ако картините ти са причина за страданията на други хора, пак ли ще рисуваш?
- Естествено... Образите върху платното са моят свят. Ако не рисувам, светът ще изчезне... - убедено изрече професорът и допълни: - Не може картината да причини страдание.
- А ако в нея има насилие?
- То отвращава... - погнуси се художникът, погледна към комисаря и продължи: - А ако питаш за Оги...
- Всичко се върти около него - прекъсна го Мишената.
- Той е живописец с изключителен усет за цвят, композиция, мисъл... Много нежни са творбите му... Няма насилие в тях - категорично заяви професорът.
- Познаваш ли някого, който много харесва картините на Аладжов?
- Аз ги харесвам... - призна Чолев. - Има нещо особено в това момче... Изцяло е отдаден на творчеството си...