Завариха Гого Хисарски гол до кръста. Когато ги видя, той започна припряно да надява ризата си, без да я разкопчава. Едно копче изхвръкна и се търколи по пода. Радо се наведе, взе копчето и го подаде на стареца, но той не го пое. Стоеше с надяната на ръцете риза и с поглед, втренчен в дъсчения под.
- Обърни се да видим гърба ти! - нареди със силен глас Мишената, защото освен отрязаните коси, не виждаха други промени по тялото на скитника.
Гого се дръпна назад, но комисарят го хвана за рамото, старецът изпищя и падна на пода по колене.
- Отврат - прошепна Донов, когато видя огромните мехури по гърба на възрастния мъж. - Викай линейка! - обърна се той към партньора си.
Радо излезе навън, за да се обади по телефона.
- Няма нужда - изрече старецът. - Ще ми мине...
- Как се случи? - надвеси се над него комисарят.
- Палих съчки в гората, подхлъзнах се и паднах връз огъня...
- Съчките на кръст ли ги сложи?
- Да, да... - закима Гого.
- Евлоги Аладжов ли те подпали? - изкрещя Мишената.
- Не знам - проплака старецът. - Но той беше там... Прости ми, Господи! - и се прекръсти. - Не исках да казвам...
- Къде там?
- Край езерото.
Разпитваха Гого Хисарски, докато пристигна линейката, за да го откара в болницата. Но двамата полицаи не си тръгнаха. Радо мълчаливо наблюдаваше Мишената, който кръстосваше двора на храмовата къща.
- Шефе, да тръгваме, а?
- Същият модел, юнако...
- Разбрах - съгласи се Радо. Не ти ли прави впечатление, че на жертвата е оставен шанс за спасение?
- Има два погубени човешки живота бавно изрече комисарят.
- Но в другите случаи? - продължи разсъжденията си колегата му. Камелия Аврамова е можела да се спаси през вратата, Еми е наранена, но не фатално...
- Разбрах те сега - прекъсна го шефът му. - Гого Хисарски е подпален близо до вода... Също е имал шанс... Дори Манка Панева от махалата е можела да избяга...
- Кой убиец не довършва жертвите си? - продължи младият полицай.
- Може садистично да се наслаждава на чуждото страдание - предположи комисарят. - Вероятно е сред зяпачите на всеки палеж...
- Не сме забелязали един и същи човек да присъства...
- Забравяш Евлоги Аладжов.
- Нямах предвид него - каза Радо. - А ако за подпалвача всичко е игра?
- Пироман-садист... Да го раздрусаме ли? - погледна го с очакване Мишената.
- Кого? - изненада се партньорът му.
- Евлоги Аладжов, разбира се. Само при пожара на неговия дом няма пострадали - отговори комисарят. - Имаш ли другиго предвид?
- Нямаме доказателства - не се съгласи Радо.
- Отпечатъци върху стъкло...
- Спомни си какво ти отговори Аладжов по този въпрос...
- Да надзърнем само, а? - не се отказа комисарят.
- Както кажеш - примири се Радо.
Върнаха се до ателието, отвориха дворната врата, но не пристъпиха напред. На осветените прозорци двамата полицаи познаха силуетите на художника и момичето. Целуваха се.
-Да им развалим ли кефа? - промърмори Мишената.
- Утре - прозя се открито Радо и затвори вратата откъм улицата.
108
- Всички ме изоставиха... - тихо каза Оги.
- Аз съм тук - притисна се Рая към него.
Художникът не реагира, а продължи:
- Мама замина при сестра ми в София, защото някак усети, че аз съм виновен за пожара... Разочаровах я...
- Тя ще ти прости - погали го по косите Рая.
- Толкова съм нескопосан! - произнесе Оги. - Не ме бива за никаква къщна работа!
- Дори и за боядисване на стените ли? - усмихна се момичето.
- Не съм пробвал... - отговори смутено приятелят й. - Не знам как да поправя кранчето на чешмата, ако тече... Не мога да сменя бушона, ако изгърми... Само съм гледал как се лепят тапети...
- Има майстори за тази цел.
- Не знам дори къде се плащат сметките... - продължи Оги.
- И аз - нехайно изрече момичето. - Но не ми пука!
- Приятелите ми от детството ме зарязаха...
- Защото не вярват в теб - някак обидено каза тя.
- Не - поклати глава художникът. - Отчаяха се от мен, защото съм неудачник. Те ми помагат, а аз ги паля...
- Глупости! Не си неудачник! - повиши глас момичето. Ти си в началото на своя успех. Чакат те още изложби, ще получиш дори награди...
- Не искам награди.
- Добре - съгласи се Рая. Ще получиш признание. Става ли?
- На Гого и Еми не мога да се сърдя... - продължи Оги, без да отговори на въпроса й. - Симпатични са и двамата, въпреки че отскоро ги познавам... А ако аз съм виновен за страданията им, ще проклинат деня, в който са пристъпили прага на това ателие...
- Прекалено драматично! - плесна с ръце момичето, пресрещна нещастния поглед на приятеля си и допълни със сериозен тон: - Когато истината излезе наяве, ще ти простят... Всички ще ти простят...