Огънят ще докосне въздушния й образ и тя ще изпари в мрака. Никой няма да разбере, никой няма да й помогне... Нали Оги й каза, че огънят не е за нея?
- Ела - дочу отнякъде гласа му.
Обърна се натам и го видя, скрит сред високи храсти. Ръцете му се протегнаха към нея.
- Помогни ми! - изкрещя Рая.
- Елааа - извика й той и се скри в мрака.
- Не ме оставяй, моля те! - разплака се момичето и дори не можа да изтрие сълзите си.
Вятърът промени посоката си и димът се залюля към другия край. Болката в краката й се усили и Рая заподскача намясто. Трябваше да излезе от огнения кръг. Пламъчетата на въглените докосваха изсъхнали стръкчета трева, които с лекота се отдаваха на огъня, за да разширят горящата земя.
Рая пое дълбоко въздух и скочи колкото се може по-далеч от центъра на жаравата. Усети леден досег със земята, подскочи отново и още веднъж... Влажната трева облекчи болката, но тя продължи да поскача в тъмното, докато по лицето й се стекоха първите капки на есенния дъжд. Спасена съм, помисли си Рая, и се изгуби в мрака.
110
Люлее се - наляво-надясно, наляво-надясно... Чудновата люлка. Вместо да го издига нагоре, а после с вик да посреща близостта на земята, тази го приспива със странното си движение и монотен, скърцащ шум. Не е люлка... Може да се вози на влак, който пъхти по завоите с режещ звук, докато изкачва баира и започва да се спуска към равнината. Тогава бяга надолу, удържан само от плачещия вой на спирачките. Влакът спира насред чернотата на нощта. Гарата е странно притихнала, сякаш се страхува от заобикалящата тъмнина. Не се чува хорска глъч, защото никой не иска да продължи пътя си с нощния влак.
Защо го изхвърлят навън? Сигурно е забравил да си купи билет... Ще плати, не е необходимо да го свалят. Не иска да върви пеша... Тъмно е, дори не знае накъде е тръгнал... Помагат му да изкачи стръмнината, защото нищо не се вижда в мрака. Достига запъхтял до горе и вече не съжалява за пътуването...
В ниска долчинка се е скътала огнена поляна с кървавочервени макове, наситенооранжеви невени, приглушеножълти хризантеми... Клатят се наляво-надясно в ритъма на бавен блус... Цинобър, кармин, кадмиева жълта, неаполитанска жълта, лимоненожълта... Ще използва дори чисти тонове, толкова са ярки цветовете! Защо няма нито една маргаритка или полски синчец? Може да ги добави от себе си... Около поляната танцуват страстна самба изсъхнали стръкове от подивели треви. Усети, че и той се възбужда от танца на цветята.
В центъра на огнената фиеста се белее мраморна статуя - странно застинала, високомерно сърдита към пъстрата навалица около нея. Въпреки това е много красива, макар че ръцете й липсват...
Странно, но недовършените скулптури му въздействаха по-силно, защото собственото му въображение допълваше образа и той го чувстваше по-близък. Винаги си е мислил колко грозна ще бъде Венера Милоска, ако я реставрират. Със сигурност ще заприлича на гипсова статуетка, пробутвана от мургав търговец на битака...
Вятърът развява косите на статуята и му се струва, че тя оживява... Поглежда към него и тогава той я познава... За Рая няма място в тази композиция! Не й отива, огънят не е за нея... Протяга ръце и се провиква:
- Елааа - но не чува гласа си.
Прави нов опит да извика, тъмнината се ядосва, хваща го за гърлото и гласът му се изгубва напълно. Оги пийва глътка вода и образът на Рая рязко изчезва.
111
Радо Ангелов с досада установи, че се е успал. Шефът му сигурно крачи нервно пред областната дирекция и реди празните чаши от кафе. Младият мъж взе душ, облече се със светкавична бързина и излезе на улицата. Навън мъглата приличаше на бяла кашичка, в която вместо бучки сирене си пробиваха път слабите светлини на уличните лампи. Резки спирачки на автомобил накараха Радо да се извърти към уличното платно. До него бе спряло такси. Прозорецът се смъкна надолу и шофьорът извика:
- Към полицията ли?
Радо кимна, защото позна таксиджията от онази нощ. Май се казваше Илия Терзиев.
- И аз съм за там - махна шофьорът с ръка. Качвай се!
Младият полицай мина пред автомобила и се качи вътре.
- От автомивката идвам започна Илия. Не мога да понасям мръсотия в колата... Виж как съм я барнал... Като влезе клиент, да се отпусне, да му стане хубаво, че се вози при мен...
- Наистина е чисто - съгласи се Радо.
- Да беше видял какъв боклучарник беше преди малко... - каза шофьорът и въздъхна. - Такива са рисковете на професията...