- Мръсни клиенти, а? - засмя се младият полицай.
- Не само... Ако знаеш какво ми си случи тази нощ! -Шофьорът се извъртя целия към Радо.
- Затова ли отиваш към полицията? - попита полицаят и посочи с ръка напред, за да подсети шофьора да гледа пътя.
- Те и от болницата сигурно ще се обадят...
- Давай накратко! - Радо открадна цяла реплика от шефа си.
- Връщам се аз от един курс... - започна отдалеч Илия Терзиев. - Да е било около три сутринта... Въртя аз по завоите на „Боаза“...
- Дай същественото - почти се примоли полицаят.
- Имай търпение де! - изненада се таксиджията. - Млад си още, а нервите ти хич ги няма...
- Не съм пил още кафе.
- Искаш ли да спра до някой автомат?
- Не - след кратко колебание изрече Радо. - Карай и разказвай!
- Както кажеш... Та значи въртя аз...
- По завоите на „Боаза“... - прекъсна го полицая т.
- И тъкмо да изляза на правата отсечка към града, изведнъж виждам...
- Какво? - извика нетърпеливо Радо.
- Едно зайче... Скок-подскок, скок-подскок... Излиза на шосето и...
- Ти го блъсна - с досада промърмори полицаят.
- Не съм - потупа по волана шофьорът. - Падна на шосето, но аз успях да набия спирачки. За малко да го прегазя.... Ама и ти не си виждал такова зайче... - обърна се той към полицая.
Радо не отговори, но таксиджията продължи:
- На два крака зайче...
Полицаят рязко се завъртя към шофьора.
- Стана ли ти интересно сега? - засмя се Илия Терзиев.
- Разказвай!
- Младо, хубаво момиче, омотано в чаршаф... Като копринена буба... Излязох аз от колата, а то - в несвяст... Да се обаждам на сто и дванадесет, да викам линейка... Губя време, току-виж - предало богу дух... Грабнах го и го пъхнах вътре...
- Живо ли е?
- Къде караш бе, идиот! Кой ти е дал шофьорска книжка! - разкрещя се неочаквано Илия Терзиев, изпреварвайки един опел вектра.
- Кажи за момичето! - почти извика Радо.
- Момичето бе студено като труп - продължи по-спокойно Илия. Но дишаше... Чаршафът беше мокър и по него бяха полепнали шума, листа, клонки... Дори клечки се бяха омотали в косата й... Май се е търкаляло някъде... Пуснах седалката назад, включих парното да го сгрея и... Газ до дупка! Ама каква смрад се носеше от нея! Направо щях да повърна!
- Защо? - попита Радо, но вече се досещаше.
- Петите й бяха изгорели... - прошепна шофьорът. - Още ми се повдига...
- А не видя ли около момичето други хора?
- Аз нея едва видях в мъглата... - Сетих се! - цапна се по челото Илия. - Това е работа на сатанинската група, нали?
- Не съм чувал за нея.
- Как няма да си чувал? - изненада се шофьорът. - Дори във вестниците писаха...
- Ти не вярвай много-много на такива драсканици!
- Една приятелка, която е журналистка, също потвърди тази информация... Лелеее, можеше и мен да гепят тази нощ!
Пристигнаха пред дирекцията. Радо беше познал - Мишената се разхождаше отпред с поредната чаша кафе. Когато го видя, шефът му се провикна:
- Кога са ни дигнали заплатите, че се разхождаш с такси из града?
112
- Тя е... - прошепна Радо на комисаря.
Мишената само кимна, защото и той веднага разпозна поредната жертва на подпалвача.
Рая отново приличаше на пашкул, но сега бе омотана в бинтове, чаршафи и системи. Само дясната й ръка се подаваше от завивката, за да могат да включат в нея абоката. Мраморният цвят на тялото й напомняше повече за труп, отколкото за живо същество. Лекото повдигане на гърдите й показваше на полицаите, че все още е жива.
Двамата полицаи тихомълком напуснаха болничната стая. Дежурният лекар ги последва и по коридора продължи да им обяснява:
- Сериозни са само изгарянията...
- Как са получени? - обърна се към него Мишената.
- Не знам - въздъхна докторът. Но сякаш е танцувала върху горящи въглени...
- Нестинарка, а?
- Има хора, които пробват играта върху огъня и... Това са резултатите... Вероятно не е преценила възможностите си... - предположи лекарят. - Останалите наранявания са повърхностни...
- Ще може ли отново да ходи? - попита Радо.
- Със сигурност - категорично отговори медикът. - Изгарянията са от втора степен... Не се е задържала дълго върху жаравата... Белези ще останат, разбира се... Наблюдава се и начална инфекция на белите дробове... Да се надяваме, че ще я овладеем, преди да се превърне в пневмония...
- Кога ще е готова за разпит? - прекъсна го Мишената.
- Не бързайте! - примоли се лекарят. - Освен физическите наранявания...
- Знам - прекъсна го комисарят. - Психическата травма е много по-силна...