- Особено ако момичето насила е танцувало върху огъня... - добави Радо.
- Мислите ли, че е било принудено? - попита докторът.
- Знае ли човек...
- Говори се за сатанинска секта в града... - прошепна лекарят. - Възможно ли е момичето да е тяхна жертва?
- Всичко е възможно - отговори бързо Мишената.
- Как да открием как се казва? - попита докторът. -Трябва да оформим болничната документация...
- Рая Станева - обади се отново Радо.
Двамата полицаи излязоха от хирургичното отделение.
- Юнако, потърси близките й... - нареди комисарят. - Когато се събуди, да види познато лице...
- Дали ще иска да го види, обаче?
- Не говоря за Евлоги Аладжов - разбра го Мишената. Въздъхна и каза: - Как можеш да посегнеш на такава крехка красота!
- Не е дело на художник - замислено изрече младият полицай. Те обичат красивото...
- Знае ли човек...
113
Този път се промъкнаха с тихи стъпки към ателието. Няколко минути слухтяха пред вратата, но отвътре не се чуваше шум. Мишената натисна бавно бравата, но тя въпреки това изскърца. Отвори широко вратата, за да нахлуе чист въздух, а отвътре ги лъхнаха изпаренията на алкохол и миризмата на старо дърво, опушено с тютюнев дим.
Двамата полицаи пристъпиха все така тихо в ателието. Евлоги Аладжов не ги усети - спеше върху разпънатия диван, облечен в дънки и лек, вълнен пуловер. Одеалото му се бе провесило до пода. Стаята изглеждаше по-просторна отпреди. Вероятно се дължеше на обстоятелството, че стативът бе изтеглен до стената и освобождаваше известно място.
Радо посочи масата, върху която се виждаха следите от снощното пиршество. Той дори се пъхна отдолу, видя наредените кутии с бои, до тях - гърнето с четки и няколко албума. Един лист се подаваше между книгите и полицаят го измъкна, изправи се и набързо го прегледа. После го подаде на шефа си.
- Не са открити наркотици... Мишената прочете шепнешком заключението. Защо си е правил кръвен тест?
Радо само вдигна рамене.
- Да го приберем ли в и отрезвителното?
- Шефе, недей... Не сме го намерили на улицата.
- Той откъде ще знае? - промърмори комисарят. - Иде ми да го заключа някъде...
Донов седна на стола до дивана и сръчка в ребрата Оги. Художникът само се обърна на другата страна и направи неуспешен опит да придърпа одеалото, което се изсули на пода.
- Стани! - с фелдфебелски тон изрева Мишената.
- Спи ми се - промърмори Оги.
- Дай вода! - нареди на партньора си комисарят.
Радо се огледа, видя бутилката с вода и я подаде на шефа си. Мишената отля върху главата на художника, изчака малко и сипа обилно от течността върху спящия мъж. Оги рязко се надигна, потрепери и едва тогава ги видя.
- Пак ли вие? - измъчено произнесе той.
- Що? Ти кого очакваш? - невъзмутимо по попита комисарят.
Художникът стана и с олюляваща се походка излезе от ателието. Радо застана на прозореца и проследи движенията му до тоалетната и мивката на двора. Още от вратата Оги се сети да попита:
- Къде е Рая?
- Ти ми кажи... - впери поглед в него Донов.
- Сигурно е отишла на училище... - отговори на себе си художникът и започна да прави кафе. - Искате ли и вие?
Мишената бе готов да кимне с глава, но срещна погледа на Радо и каза:
- Не. Кажи за кръвния тест...
- Рая мисли, че в алкохола има наркотици. Но понякога сънувам огъня, а съм пил сок или кафе... - Оги разтри с ръце лицето си, за да се събуди и едва тогава включи котлона. - Чист съм. Поне според кръвния тест...
- Кажи тогава за снощи...
- Беше приказно... - започна неволно Оги, сконфузи се и наведе надолу глава.
- Нямаш приятели, нямаш изповедник... - изреди Донов и предложи: - Пробвай с нас!
- Какво? - обърна се назад художникът.
- Изповядай се за снощи... нехайно му предложи Мишената. - Виждам, че сте празнували... А танцувахте ли?
- Аз... Не мога.
- А Рая? Да е танцувала върху жарава?
- Огънят не й подхожда - изрече бързо Оги, а после повтори с измъчен тон:. - Огънят не й подхожда. Казах й го... Защо тогава...
- Какво?
- Нищо.
- Тя не те послуша и танцува в огъня, така ли?
- Беше сън... Кошмар - махна с ръце пред лицето си Оги, после ръцете му застинаха във въздуха и той промълви: - Не е сън... Затова сте тук - погледна ги е надеждата, че ще го опровергаят.
- Не е сън - потвърди Мишената.
- Рая е в болницата - каза Радо и бързо допълни: - Краката й са изгорени.
- Не и нея! Не и нея! - през сълзи каза Оги. - Не знам как го правя. Вярвате ли ми?
Не му отговориха.
- Аз съм опасен! Аз съм чудовище! - развика се неочаквано художникът. - Затворете ме и ще разберете как го правя!