- Каква красота! - неволно изрече Радо. - Червено, жълто, оранжево! Сякаш листата на храстите горят!
- Май и ние луднахме - поклати глава Мишената. - Аз сънувам пожари, ти виждаш в есенните листа огън...
- Представяш ли си тогава какво му е на художника?
- Сам си призна, че вижда света в живи образи.
Караха след таксито. Малко след обръщалото на автобусите таксиметровият шофьор спря и излезе от автомобила. Последваха го.
- Тук - посочи с ръка той.
- Благодаря - изрече Радо и му подаде ръка.
- Свободен ли съм? - нетърпеливо попита Илия Терзиев. - Видях едни редовни клиенти на спирката...
- Бягай! - освободи го Мишената.
Двамата полицаи погледнаха нагоре. Огромни късове скали, които всеки момент могат да се изтърколят на шосето, се надвесиха над тях. Над къмънака грееха топлите есенни листа на храстите.
- Не е слязла оттук - отбеляза Радо.
- Да се разделим - предложи шефът му. - Аз ще тръгна по шосето, а ти се върни малко назад...
- Мисля, че моята посока е правилна - опита да се противопостави младият полицай. - Слизаш отгоре и продължаваш по посока на града - поясни той.
- Ако си в състояние да разсъждаваш трезво...
- Да бяхме повикали Иван предложи Радо.
- Кучкаря ли? - Мишената веднага се сети за Иван Колев, който отговоряше за полицейския кучкарник. Ако не се справим сами...
- Ще загубим време - настоя младият мъж.
- Тази нощ дълго е валяло, юнако... - Комисарят посочи свличащата се кал между скалите. - Все са останали следи по тинята.
- Но дим не се вижда отникъде. - Радо огледа околността.
- Забелязах - промърмори Мишената.
- А ако огънят е бил от другата страна? - Младият полицай посочи към хълма, където намериха огненото разпятие.
- Едва ли. Щеше да се види отдалеч - отговори комисарят и нареди: - Върви напред!
Отдалечиха се на около петдесет метра един от друг, когато Мишената се провикна:
- Ела насам!
Радо на бегом се приближи и проследи ръката на комисаря. Върху калния склон откриха две ясни следи от боси ходила, положени едно до друго.
- Оттук е слязла.
- Скокнала - поправи го шефът му.
Върнаха се към служебния автомобил и извадиха от багажника туристическите си обувки. След случая в Кралево Радо също си беше приготвил един чифт. Преобуха се и тръгнаха по калните следи. Не беше трудно да ги следват - все още не бяха се слегнали с пръстта и върху тях не се откриваха стъпки на животинчета, които да ги объркват.
- Изверг! - запъхтяно произнесе Мишената, когато изкачиха хълма.
- Наистина е скачала като зайче - съгласи се Радо. - Колко ли време й е отнело?
- Едва ли ще разберем отговори комисарят. - Явно се е ориентирала инстинктивно... По шума на преминаващите през прохода автомобили...
- Можела е да се пребие в тъмното... Да я прегазят дори!
- Казах ти, че е изверг! - поклати глава Донов. - Подпалил я е и я е зарязал.
Откриха мястото на пожара след още стотина метра - намираше се в закътана долчинка, над която се извисяваха отделни скални късове. Под тях се виеше шосето. Черните въглени образуваха нащърбен кръг, последван от тънка ивица изгоряла трева.
- Дъждът е изгасил огъня - отбеляза Радо. - Можеше да пламне цялата гора.
- Ако огънят беше стигнал до онези храсти, и дъждът нямаше да помогне - посочи с ръка Мишената пред тях. После сведе поглед надолу и възбудено извика:
- Викай експертите!
Радо се доближи до шефа си, проследи погледа му и откри широки следи от автомобилни гуми.
117
Еми беше още сънена, когато научи новината от Илия Терзиев. Таксиметровият шофьор паркира пред дома й, влетя вътре и задъхано й разказа всичко. Тя ентусиазирано го прегърна и каза:
- Страхотен екип сме!
- Мислиш ли? - откликна мъжът и я обгърна с дългите си ръце.
Еми не се колеба дълго и потърси устните му. Той я притисна към себе си, тя усети, че е готов и само промълви:
- Натам.
Тръгнаха към спалнята, прилепени един към друг. Мъжът се събличаше в движение, докато се просна чисто гол върху спалнята. Еми срамежливо се съблече гърбом към него и едва тогава се обърна към мъжа.
- Страхотна си! - прошепна възхитено Илия. - Истинска жена!
- Наистина ли? - настани се до него Еми.
- Красавица отвсякъде - едва промълви мъжът и грабна в шепите си гърдите й.