След около час тя остави Илия да подремне и влезе в банята. Чувстваше се странно развълнувана. Не само защото сексът с него бе приемлив с тенденция да стане отличен само след още няколко опита. По-важна бе съвместимостта на техните зодии - нейната бе Везни, а на Илия - Водолей. Доколкото си спомняше от прочетенето някога, между двете зодии е осъществим напълно хармоничен брак. Пу да не е уроки! Еми се огледа, взе дървената си четка за коса и почука първо по нея, а после по главата си. Дали да не погледне хороскопа си за деня? Не, може да не й хареса...
Пусна душа, като внимаваше да не намокри превързания си крак. А и вече се страхуваше от ваната. Дори се изтърка с обикновен сапун, защото трябваше да подмени всички шампоани, мазила и изобщо цялата козметика от банята. Не може да рискува втори път...
Вратата на банята се отвори и се показа Илия. В ръцете си държеше нейната хавлия. Разпери я настрани, за да може Еми да я увие около себе си. После мъжът я целуна и прошепна:
- Искам те отново...
- Не сега - примоли се Еми. - Обеща ми...
- Довечера да намина ли?
- Наистина ли искаш? - смутено го попита тя.
- Не съм срещал жена като теб - възхитено изрече Илия.
След половин час той я остави пред ателието с думите:
- Внимавай!
- Няма повод за ревност - отвърна искрено жената.
- Имах предвид... - запъна се за миг Илия. - Обади ми се, когато свършиш. Да те взема... Страх ме е да не попаднеш в канапа на сатанинската секта - разтревожено си призна той.
Еми мълчаливо кимна. Кога ще му признае, че тя пусна този слух из града?
Не бързаше да влезе при Оги и дори запали цигара, за да се успокои. Вълненията си днес можеше да сравни само с първото си влюбване в пети клас. Тогава се мъкнеше подир съседското момче, а то само опипваше неоформените й все още гърди. После го видя да се целува с най-добрата й приятелка и веднага го разлюби.
Не знаеше дали ще излезе нещо от връзката й с Илия, но трябваше да мисли само позитивно. Защо пък да не се получи? Тя е сама, той е разведен, на подходяща възраст, пасваха си в леглото... Засега откри само един кусур Илия - говореше повече и от нея. Поправимо е.
Ами ако я е излъгал? Ако е женен, а тя се подведе като безмозъчна овца... Нямаше халка. Може нарочно да не я носи... Станалото-станало!
Дръпна за последен път от цигарата, хвърли я на земята и я угаси е крак. Още с отварянето на дворната врата видя Оги, който сглобяваше някаква рамка. Щом я видя, художникът се развика:
- Махай се!
- Оги, не разбирам... озадачи се Еми.
- Махай се веднага оттук! - повтори той.
- Вярно ли е, че тази нощ е пламнала Рая? - не се стърпя да го попита.
- Вярно е! Аз я подпалих! - Художникът продължи да вика. - Доволна ли си? Ще напишеш ли нова статия?
- Ще напиша... - отговори Еми. Но ти се успокой!
- Ще се успокоя!
- Огънят...
- Огънят е моето избавление! - отново се разкрещя художникът. - Огнено кръщене, огнено причастие, огнено...
- Какво ти е наговорил оня противен старец? - врътна се Еми и излезе на улицата. Няма да си разваля деня с гневните изблици на Оги.
- Огненото разпятие е моето спасение! - дочу го да крещи с прегракнал глас зад вратата.
118
Нощта и денят се сляха като семейство с дълъг брачен стаж. Не излъчваха страст, а само спокойствие, удовлетворително и за двамата.
Началото на деня познаваше по мъглата, полепнала по решетките на ателието. Когато тя се вдигнеше, той пускаше завесите на прозорците, за да не го разсейва светлината на слънцето. Нощта идваше неочаквано и Оги разбираше за нейното пристигане, когато цветовете губеха блясъка си и се сливаха в обща и дразнеща сивота. Тогава светваше и продължаваше.
Редицата от празни бутилки се бе превърнала в безразборна тълпа, която му пречеше да се движи. Неусетно бутваше с крак някоя бутилка, тя повличаше още две-три и грохотът в ниската стая го караше да запуши уши. Не им обръщаше внимание до следващия гръм.
А имаше моменти, когато тишината в ателието го влудяваше, той излизаше навън и сядаше на стълбите. С нетърпение очакваше да чуе писъка на ниско прелитащите гарвани. Понякога се хващаше, че не отделя поглед от дворната врата, но тя така и не се отвори дори от случаен минувач, който е сбъркал адреса. Отпиваше бавно и отново влизаше вътре.
Първоначалните скици затрупваха масата, той отделяше две-три, а останалите изхвърляше на чардака. После отново ги разравяше, сигурен, че в тях е търсеният образ, и когато не го откриеше, дълго седеше на стълбите, отчаян, че е загубил частица от истинската същност на композицията. Поглеждаше празния статив, самотен в единия ъгъл, приготвените с грунд платна, наредени до стената, и се страхуваше да започне.