- Ти си - нареди Мишената. - Аз спя някъде далеч от теб. До любимата си жена - допълни той.
121
Еми Месиянска се събуди от топлината, излъчвана от тялото на мъжа. Пресегна се към нощната лампа, но се отказа, защото щеше да събуди Илия. Измъкна се тихичко от спалнята.
От една седмица летеше из простора с лекота, за която не беше подозирала, че притежава. Не можеше да повярва на късмета си! В никой хороскоп не пишеше, че ще срещнеш любовта в такси. На път, може би, но... Всъщност откога не беше чела хороскопа си? Май откакто Илия влезе за първи път в дома й...
Ако сега прочете седмичния хороскоп за отминалата седмица, ще разбере дали наистина маг Пламена познава. Включи компютъра и с нетърпение зачака да се зареди. Ако беше сама, както преди, щеше да си налее и глътка шампанско... Сега направо беше пияна! Илия я опияняваше повече, отколкото алкохола.
По навик първо прегледа пощата си и установи, че на адреса на Еми Месиянска има писмо. Вероятно от редакцията на „Пльок“ искаха нов репортаж за Оги. Вече не знаеше какво да измисли, защото в отминалата седмица нямаше новини, които да изпрати на агенцията.
Тя отвори писмото и с нарастващо удивление започна да го чете:
- Скъпа, Еми... Прости ми за всичко... - Погледна адреса и видя, че е от Евлоги Аладжов. - Помоли и другите да ми простят. Огънят превзе душата ми и вече не мога да живея с чувството за вина пред теб и другите. Днес довърших последната си картина - „Огненото разпятие“. Единствено ти ще ме разбереш - трябва да убия чудовището в мен. Сега съм готов да завърша живота си по същия начин и на същото място, откъдето започна всичко. Бъди щастлива! Оги.“
Без да се колебае, Еми набра телефона на Радо. Развълнувано му прочете предсмърното писмо на художника. Той май не я разбра и затова тя го попита:
- Имаш ли вайбър?
- Да.
- Ще ти го изпратя - отговори жената.
- Отнякъде дочу гласа на Мишената:
- Вибратор ли каза? Ако и сега мисли за секс...
- Вайбър - приглушено изрече Радо, а после на висок глас й благодари и затвори.
Еми започна бързо да набира новия репортаж. Думите идваха толкова бързо, че тя бе повече от убедена - звездите й диктуват какво да пише. Тъкмо изпрати репортажа, когато се появи сънен Илия. Прегърна я, но тя се изплъзна и му посочи монитора.
- Бързо! Обличай се и да тръгваме! - нареди му тя.
122
Зарязаха пикапа с отворени врати и хукнаха към ателието. Дворната врата бе залостена и загубиха време, докато я отворят. Но вратата на ателието зееше широко отворена. Светнаха, за да се убедят, че художникът го няма.
- Откъде е излязъл, мамка му! - изруга тихо Мишената.
- Да обиколим двора - предложи Радо.
- От двете страни има стени...
- Но от страната на ателието май има ограда.
- Бягай за фенера! - нареди комисарят.
Той започна да оглежда дървената ограда, която започваше в края на схлупената постройка. Напипа метална халка, дръпна я към себе си, но оградата не се помръдна.
После я бутна назад и дървената ограда се отмести. Всъщност бе врата, зад която се виждаше запустял двор. В този момент пристигна Радо и включи прожектора. На светлината му видяха няколко дървета, заобиколени от неокосена трева. Дворът завършваше с калкан на къща, чийто параден вход вероятно е на съседната улица.
- Няма изход оттук - прошепна Радо.
Тръгнаха по задната стена на ателието, като внимателно осветяваха пространството пред тях. Видяха огромен дървен сандък, изправен до двуметровата стена на зида, който отделяше ателието от механа „Архитекта“. Когато приближиха, отместиха сандъка и откриха дървена врата, която някога е свързвала двата имота. Вратата се отваряше навътре, но беше заключена. Мишената се засили, блъсна я и строши ключалката. Влязоха в помещение, което приличаше на склад - натрупани безразборно счупени маси и столове, стари тенджери, тигани, кашони с чинии. В дъното на склада имаше гардероб, чиито две крила бяха само притворени. Радо бързо се насочи натам и го отвори. Вътре прилежно бяха наредени картини. Младият полицай обърна последната и прошепна:
- Мокра е още...
- „Огненото разпятие“ отвърна му също шепнешком Мишената.
А после откриха нова врата, която се отваряше към двора на механата.
- Оттук се е измъкнал - прошепна комисарят, посочвайки огромната дървена порта на механата, която излизаше на улицата. - Изтървахме го!
- Откакто сме на пост, не сме видяли някой да излиза от „Архитекта“.
- Обади се на кака Мецана и я питай кога е получила писмото.