Тогава чу зад себе си резки спирачки от автомобил, тряскане на врати и един познат глас се провикна към баира с пълна сила:
- Оги, не го прави! Не се погубвай! Винаги има надежда!
Мишената се закани, че ако оцелее тази нощ, със сигурност ще я удуши. Не му остана друг изход - пусна сигналната ракета и на нейната светлина успя да огледа обстановката. Върху кръста вече се чернееше сянка. Някакъв човек прикри с ръце лицето си и побягна към гората. Комисарят се втурна нагоре и освети с прожектора си кръста. Оги висеше, омотан е въжета върху дървените греди, ужасно вонеше на бензин и алкохол и едва дишаше. Полицаят си спомни, че предния път не разбраха как точно е подпален стареца, но най-вероятно бе от разстояние... Затова извади джобния си нож и сряза въжетата, които държаха художника за кръста. Оги се изсули на земята, Мишената пипна сънната му артерия - пулсът бе значително забавен.
После комисарят дочу глух тътен, идващ от ниското, и разбра, че колегите му, без да се прикриват, се изкачват по хълма. Но откъм гората беше тихо и той изтръпна от страх заради Радо.
- По-бързо! - изкрещя Донов към полицаите в ниското. Вървете натам по посока на гората!
Трима колеги пристигнаха първи и включиха своите прожектори към мястото на изправения кръст.
- Насочете ги към гората! - нареди Мишената, а после не издържа и се провикна: - Радо, жив ли си?
Дори нямаше ехо да му отговори. Гората чернееше и мълчеше.
- Радо, обади се! - извика отчаяно комисарят.
Не издържа и тръгна натам. Бе на десетина метра от нея, когато от мрака излезе Радо. Мишената се спусна към него и го задуши в прегръдката си. Бързо каза:
- Жив и здрав! Важното е, че си жив и здрав! Майната му на убиеца! Ще го хванем, ще видиш!
- Аз вече го направих - изпъчи гърди напред младият полицай.
- Какво?
- Закачих го с белезниците на един клон...
- Да вървим! - нареди с ръка на останалите си колеги комисарят. - Ами ако се счупи клона?
- Здрав е, надявам се... - за първи път се притесни младият полицай.
- Кой е?
- Ще видиш...
- Юнако - закани се Мишената, а после прегърна през рамо партньора си. - Чакай! - спря рязко той. - Каква е тази торба на рамото ти? Убоде ме нещо...
- Стрели - отговори младият мъж. - Лък и стрели... Първобитно, но ефикасно оръжие, използвано от индианците...
- Искаш да кажеш, че е щял да подпали кръста с горяща стрела? - досети се Донов.
- Скрит в гората... Пускаш летящата стрела и... всичко пламва! Няма как да те видят от шосето... набързо изговори всичко младият мъж.
- Къде е този мръсник?
- На същото място...
- До онова дърво с фасовете ли? - досети се Донов
- Когато ти пусна ракетата, той побягна право към мен. Повтаря се, както при първото огнено разпятие.
- И слава богу, че се повтаря!
- Служебният бус на механа „Архитекта“ е паркиран на следващия завой - обясни Радо. - Оттам се ориентирах за правилната посока.
- Юнако, ще те черпя!
- Няма да забравя!
Светлината от прожектора им позволи да вървят по-бързо. Мишената забеляза отдалеч убиеца и някак разочаровано прошепна:
- Този ли?
- Със сигурност. Нямаше друг наоколо.
125
- Какво му е, докторе? - провикна се Мишената.
Дежурният лекар тъкмо излизаше от стаята, в която бе настанен Евлоги Аладжов и се насочи към тях.
- Моля ви! - тихо каза лекарят.
Зад него вратата се отвори повторно, а от нея надзърна беловлас старец.
- Скрий се вътре бе, мушморок! - подхвърли комисарят и човекът бързо изчезна.
- Болните спят - уморено изрече докторът. - Говорете тихо!
- И аз искам да спя, но не мога отвърна му комисарят.
- Вземете от опиатите на пациента, който докарахте -предложи им медикът.
- Надрусан ли е? - реагира първи Радо.
- Алкохол и дрога - гнусливо произнесе докторът. - Отчайваща комбинация!
- Само това? - недоверчиво попита комисарят.
- Да. Няма изгаряния и не е за нашето отделение.
- Не го местете сега! - нареди Донов.
- Ще го оставим да се наспи тогава - начумери се докторът. - Утре ще е махмурлия целия ден, а после може да повтори комбинацията... Явно отскоро е наркоман, защото общото му здравословно състояние е добро.