- Какъв е видът на наркотика?
- Не мога точно да преценя, но са успокоителни вещества... Не е мръднал, откакто го докарахте!
- Викай Гатев! - обърна се Мишената към партньора си. После попита лекаря: - Кога ще можем да го разпитаме?
- Изчакайте поне до сутринта! - ядосано отговори той и се отдалечи по коридора.
- Много е крив бе! - промърмори комисарят. - Да не би само той да работи през нощта!
- Гатев ни чака в лабораторията - каза Радо, след като затвори телефона.
- Не е ли при колегите в склада?
- Открил е нещо интересно...
- Какво?
- След малко ще го сподели.
Излязоха от болницата, пресякоха улицата и хлътнаха в областната дирекция на полицията. Христо Гатев явно ги беше чул, защото отвори вратата на лабораторията и раздвижи тялото си в ритъма на кючек.
- Казвай, че ми се спи! - уморено изрече Мишената.
- Складът е гара разпределителна - размаха възторжено ръце химикът.
- На крадени вещи? - опита се да познае Донов, защото си спомни нахвърляните вътре предмети.
- На дрога - сети се Радо.
- Браво! - потупа го по рамото Гатев.
- А откри ли откраднатите химикали от училището?
- Открих! Но дрогата е по-интересна!
- Каква е?
- Списък от сиропи за изнасилване - радостно поклати глава химикът.
- Затова ли си превъзбуден? - начумери се комисарят.
- Мога да се възбудя само при мисълта за...
- Давай по същество! - прекъсна го Донов.
- Има само две дози GHB... - Гатев срещна недоумяващия поглед на Мишената и поясни: - Гама-хидроксибутират. Но има около стотина дози от GBL, преведено- гама-бутиролактон.
- Какво е действието им?
- Това са течни синтетични наркотици, които нямат цвят, мирис и вкус. Те лесно могат да се поставят в чаша с алкохол, сок, кафе или чай. След двадесетина минути предизвикват загуба на паметта... - Гатев спря за миг, колкото да си поеме дъх. - После купонът започва! Могат да те изчукат десетина, а ти нищо няма да помниш.
- И ще отговаряш: „Не помня. Не знам...“ - сети се Донов за отговорите на Евлоги Аладжов.
- Дори няма да лъжеш! - подкрепи го и Радо.
- Нашият човек е наясно с тенденциите в пазарната дрога - продължи експертът. - Гама-бутиролактонът измества гама-хидроксибутирата, защото е по-евтин. Представлява индустриален химически разтворител, който се използва в направата на бои, пластмаси, лепила и пестициди..
- Бои?
- Едва ли наркотикът е сложен в тубите за бои - отрече химикът. - В бутилка, чаша, дори във вода можеш лесно да го изсипеш...
- Тогава как се разбира, че си поел този наркотик?
- Никак - каза Гатев, видя недоволната гримаса на Мишената и продължи: - Много е трудно откриването на този наркотик, защото организмът бързо се освобождава от него... Докато се наспиш, може да са минали шест-осем часа и...
- Затова кръвният тест на Аладжов е бил отрицателен - сети се Радо.
- Докато си под въздействието на GBL, можеш да танцуваш, да правиш суперсекс... - продължи експертът.
- А да те влачат насам-натам? - попита комисарят.
- Няма проблем - разпери ръце Гатев. - Пиеш едно сокче в заведение, а се събуждаш на десетина километра оттам... Бил си с компания в бара, а отворяш очи сам...
- Без да помниш нищо - отбеляза Радо.
- Ако го приемаш повече от един път, може и да си спомниш отделни моменти от реалността... - продължи химикът.
- Затова Евлоги Аладжов имаше откъслечни спомени от последните палежи - сети се Донов.
- На другия ден трудно се събуждаш, мускулите те болят, сякаш се разболяваш от грип, чувстваш, че се задушаваш, имаш проблеми със зрението или координацията на движенията... - продължи да обяснява Гатев.
- Откъде се снабдяват с тези гадости? - попита Мишената.
- Установих, че GBL се продава даже в Интернет - отговори експертът.
- Утре ще си поръчам - подхвърли Радо.
- Купи и за мен няколко дози - завъртя се около него химикът.
- Но къде и как да открия точната жена? - замисли се младият мъж.
- Все ще намериш някоя - потупа го окуражително по рамото Гатев.
- Пъзелът започна да се нарежда - доволно изрече Мишената, без да обърне внимание на последните реплики на колегите си. Той потупа експерта по рамото и тържествено каза: - Гатев, ще те черпя!
- Откога ме лъжеш? - махна с ръка химикът.
- Утре! Обещавам ти! - Комисарят сложи ръка на гърдите си. После се обърна към Радо: - Настанихме вече всички - кой в болница, кой в ареста... А сега да поспим!
126