- Ти подклаждаше таланта му, като гореше живи хора? - повиши тон Мишената, обиден и от отношението на арестувания към партньора му.
- До известно време рисуваше според плана, но после нещо се обърка...
- Не искаше да рисува последиците от пожара...
- Не само това намръщи се мъжът. - Показвах му такива прекрасни композиции, а той...
- Какво щеше да спечилиш от картините на един никому неизвестен художник? - прекъсна го комисарят.
- Май не сте чели днешното издание на „Вестникар“...
- А ти как го прочете? - набра Донов.
- Не аз. Надзирателят го четеше... - ухили се престъпникът. - Оги вече е звезда. На първа страница на централен всекидневник.
- Колко негови картини притежавате? - обади се младият полицай.
- Достатъчно - облегна се назад арестуваният. - Днес очаквам да ми купят още няколко... Вие ми отмъкнахте една, защото не успях да я взема от ателието... Еми Месиянска беше вътре и за малко да ме види..
- Ще можеш да се радваш само на една картина. - Мишената се приближи през масата към арестанта и започна да говори тихо, като че споделяше тайна с близък приятел: - Синьо, красиво небе, с бели облачета по него... От време на време прелита птица... А ти гледаш през решетките. - Комисарят завърши с груб тон и набързо последното изречение.
- Не се знае - отвърна нагло арестантът.
- Започни от първия палеж! - нареди му Донов и поясни: - Когато направи фойервейк в двора на ателието...
Радо усети грешката на шефа си, но вече не можеше да я поправи. Арестуваният също я забеляза, ухили се и започна:
- Онзи скитник беше занесъл една бутилка в попската къща... Когато се върна да си пийне, преди да се просне върху матрака...
- Ти вече беше сложил GBL вътре...
- Открили сте наркотика в склада - разбра подпалвачът.
- Давай нататък!
- Замъкнах стареца в двора... После драснах клечката и пиротехническите ефекти избухнаха. - Мъжът се засмя. - Оги гледаше толкова замаяно! Приличаше на недорасло хлапе, което се прехласва по фокусите на пътуващ циркаджия.
- Защо Евлоги Аладжов мисли, че е изгорил гази картина? - сети се Радо.
- Същата нощ го бях надрусал леко и го изведох навън... Просто пробвах... После подпалих в двора на ателието едно нескопосано платно на негов колега... Оги тръгна към огъня, едва го дръпнах от пламъците... Как няма да мисли, че той е изгорил „Огнен сън“? - ухили се подпалвачът.
- А преди това открадна химикалите от училището... - припомни му Донов.
- Какво толкова? - сви рамене арестантът. Беше лесен начин да се снабдя с необходимите материали.
- Защо излязохте през прозореца на първия етаж, а не през отключената врата на училището? - сети се Радо Ангелов.
- Момче - обърна се към него престъпникът, - как ме виждаш да скачам през прозорец? Естествено, че излязох през парадния вход.
- Как си отключи? - попита този път Мишената.
- Намерих си шперц. Лесна работа е!
- А прозореца? - настоя младият полицай.
- Просто го отворих. Щяха да помислят, че кражбата е дело на ученик.
- Ти откъде имаш толкова познания по химия? - повиши тон Мишената, ядосан повече на себе си за този очебиен пропуск, отколкото на мъжа срещу него.
Този път престъпникът не успя да прикрие изненадата си:
- Вие сте ме заловили случайно... Дори не съм бил заподозрян!
- Ти си мислиш така - напери се комисарят, но знаеше, че подпалвачът е прав.
- Тогава защо не знаете, че съм инженер-химик? Завършил съм в Бургас, работих в Нефтохима...
- Ти каза, че... - започна Мишената.
- Това също е вярно - прекъсна го високомерно мъжът. - Преди години бях от първите съкратени в комбината... Така ми се искаше да драсна клечката на целия петрол там! Огнено море на фона на тъмносини вълни и светъл хоризонт разсмя се той.
128
Гого Хисарски не мигна повече, откакто чу разговора между Грамаданкото и доктора през нощта. Когато полицаите си заминаха, той се придвижи тихо по коридора и подслуша разговора между доктора и сестрата в лекарския кабинет. Някои неща му станаха ясни, други не. Върна се в стаята, просна се по корем върху леглото, но не успя да заспи. Няколко пъти ставаше, светваше лампата и наблюдаваше съседа си по легло. Дори един път надигна завивката и потърси белезите от огъня, но не ги откри. Оги спеше, проснат по гръб - нито мърдаше, нито бълнуваше.
Явно полицаите бяха заловили Оги при поредния пожар. Но защо нямаше никой на пост пред стаята? Когато художникът се събуди, може да подпали и него... По-добре е направо да си тръгне, без да го види подпалвачът. Затова Гого се зави през глава, за да не го познае Оги, когато се събуди и реши отново да пали... Ами ако Еми Месиянска е права, че той пали насън?