Когато влезе санитарката от дневната смяна, Гого се надигна от леглото и я попита:
- Този докога ще е тук?
- Докато се наспи.
- Ами ако подпали цялата болница?
- Защо ще го прави? - изненада се жената и дори остави парцала.
- Той е подпалвач прошепна старецът. - Но не го прави нарочно, а насън... После не помни нищо...
- Аз друго разбрах - също шепнешком отвърна санитарката и дори приседна на леглото му. През нощта са открили този мъж - и тя посочи към Оги, - върху голям, дървен кръст при „Боаза“. Някой искал да го подпали. Когато го докарали с линейката, целият смърдял на бензин...
- Кой е искал да го подпали?
- Не знам. Но полицаите са го хванали.
- Кого? - нетърпеливо попита Гого.
- Как кого! - изуми се жената. - Подпалвача, разбира се.
- Ти откъде знаеш?
- На идване насам ми каза един съсед - продължи санитарката. - Той е полицай. Ако знаеш на какво приличаше! Сякаш е лежал в локва... Голяма гонитба, голяма стрелба е имало тази нощ по Балкана!
- Кажи ми името на подпалвача - примоли се Гого.
- Не го знам - каза санитарката, стана от леглото и довърши забърсването на пода.
След излизането на жената Гого стана и започна да се разхожда из стаята. Гърбът още го болеше, но той всеки ден по време на визитация, настояваше да го изпишат. В болницата беше скучно, гърдите го стягаха и не можеше да диша. Ако Грамаданкото не му бе забранил да напуска града, досега да е стигнал чак до морето...
Вратата се отвори и в стаята влезе кьорпето, седнало в количка. Санитарката добута количката до главата на Оги и после тихомълком излезе. Гого Хисарски се приближи до момичето, огледа го, видя бинтованите му крака и каза:
- И тебе е подпалил.
- Не е Оги - изрече Рая, наведе се и целуна спящия мъж.
- А кой? - раздразнен от собственото си любопитство попита старецът.
- Важното е, че не е Оги - усмихна се през сълзи момичето. Прегърна любимия си и му прошепна, въпреки че той нямаше да я чуе: - Спазих обещанието си... Не те предадох... Само аз не те предадох...
129
- Кажи за подпалването на директорския кабинет - върна го към престъпленията му Мишената. - За случая с Камелия Аврамова...
- Беше много забавно! - ухили се престъпникът.
- Защото не си на мястото на жертвата...
- Няма и да бъда - намръщи се за миг той и продължи: -Тогава отидох при нея под предлог, че не мога да се свържа с мъжа й... Тази жена не гледа събеседника си в очите! Беше лесно да изсипя горивната смес по килима... Върнах се в училището в момента, в който тя изхвърли от кабинета си Аладжов...
- С кибрит ли запали, или със солна киселина?
- Изненадан съм - призна си отново арестуваният. - Мислех, че не сте разбрали...
- Давай по същество! - изръмжа Мишената.
- Горивната смес леко излизаше от вратата на кабинета... Наведох се и излях капчица от киселината...
- Със запалка е трудно да подпалиш сместа, а драскането на клечката може да се чуе отдалеч - убеди се напълно Мишената.
- Дори бях пъхнал бутилка водка в бюрото й - отново се подхили арестантът. - Все някога щеше да посегне към нея...
- Защо я подпали? - погледна го право в очите комисарят.
- Да направя услуга на приятел - нехайно отговори престъпникът. - Откога иска да се отърве от нея! Жалко!
- За кого намекваш?
- Сети се сам! - подхвърли убиецът.
- Ако Камелия Аврамова не беше пияна, лесно щеше да прескочи огъня и да избяга през вратата! - обади се Радо.
- Нямаше да стане поклати глава арестуваният. - Виждали ли сте огнена завеса пред вас? - попита ги той. - Бягаш назад, не минаваш през нея!
- По този начин принуди Камелия Аврамова да скочи - отбеляза комисарят.
- Не подозирах, че има толкова кураж - почти с възхита изрече мъжът. - Да скочи през прозореца! Оцеля женицата!
- Имала е късмет! - обади се Донов. - Продължавай!
- Когато излязох от сградата на училището, видях Евлоги Аладжов да гледа нагоре... Идеалният заподозрян!
- И същата нощ подпали дома на Аладжов...
- Той тъкмо завърши една прекрасна картина - „Семейната тайна“. - Огледа двамата полицаи и ги попита: - Виждали ли сте я?
Те дори не кимнаха, защото още не бяха видяли откритите в склада картини.
- Върни се на палежа! - нареди комисарят. - Говоря за подпалването на дома на Евлоги Аладжов.
- Предишната нощ откраднах черния костюм от скитника. Вече бях проучил, че майката на Аладжов си пийва мастика преди лягане. Сложих малко наркотик вътре...