Тя извикала. Племенникът ми бръкнал вътре и извадил фаса.
— Колко съм загубен! — засмял се той самоукорително. — Вечно забравям и си хвърлям цигарите където не трябва. Много съм разсеян. Тази година успях да запаля две от квартирите си.
Момичето спряло да диша.
— До основи ли изгоряха?
— Е, не… И двете бяха на най-горен етаж.
— И вие ги изгорихте!
— Изгорих ги.
— Виж ти! — изрекло замислено. — Е, довиждане, господин…
— Мълинър. Мордрид Мълинър.
— Довиждане, господин Мълинър. И много ви благодаря.
— Няма за какво, госпожице…
— Спрокет-Спрокет.
— Няма за какво, госпожице Спрокет-Спрокет. За мен беше истинско удоволствие.
Тя излязла от чакалнята, а той след минута вече седял на зъболекарския стол, изпълнен с безпределна тъга. Това не се дължало на дейността, развита от зъболекаря, който само въздъхнал унило и го пуснал да си върви, а на факта, че отсега нататък животът му не будел у него никакъв интерес. Той обичал красивото момиче, но никога вече нямало да го съзре. Поредния типичен случай за кораби, разминали се в чакалнята.
Затова представете си неговото учудване, когато на другия ден следобед получил следното писмо:
Сматъринг Хол
Долно Сматъринг-на-Уисъл
Устършир
Драги господин Мълинър,
Нашата дъщеря ни разказа колко сте бил любезен с нея в чакалнята на зъболекаря. Не мога да Ви опиша колко съм Ви признателна и задължена. Тя така обича да се разхожда по Бонд Стрийт и да диша по стъклата на бижутерските магазини. Ако не сте били Вие, трябвало е да се лиши от това малко удоволствие за още половин година.
Предполагам, че сте много зает, като всички в Лондон, но ако разполагате с малко свободно време, за мен и моя съпруг ще бъде истинско удоволствие да ни погостувате за няколко дни или дори повече, стига да можете.
Мордрид прочел посланието шест пъти за една минута и двайсет и три секунди, а след това още седемнайсет пъти, за да може да се опие от всичките му евентуално пропуснати в бързината нюанси. Умозаключил, че на излизане от кабинета момичето е взело адреса му от секретарката на зъболекаря, и това му доставило двойно удоволствие — първо, поради доказателството, че едно тъй прелестно същество е на всичкото отгоре и съобразително, и второ, защото историята с писмото му се видяла крайно многозначителна. Едно момиче, решил той, не кара майка си да кани мъже в имението им за няколко дни (или дори повече), ако въпросните мъже не са му направили страхотно впечатление.
И той се затичал към най-близката поща, за да изпрати на лейди Спрокет-Спрокет телеграма с уверението, че ще се присъедини към нея още на другия ден. Сетне се върнал да си стегне багажа. Сърцето му напявало пролетни мелодии. На всичкото отгоре поканата пристигнала във възможно най-подходящия момент, тъй като предишната вечер, унесен, както си пушел, в любовни мечтания, той подпалил малкото си гнездо. Макар то все още да било в известен смисъл обитаемо, не можело да се отрече, че овъглените кресла го угнетявали и той с удоволствие щял да се раздели с тях за няколко дни.
Докато пътувал на другия ден с влака, на Мордрид му се струвало, че колелата припявали Спрокет-Спрокет — не Анабела, разбира се, тъй като още не знаел малкото й име, — и със Спрокет-Спрокет на уста той слязъл на малката гара Сматъринг-към-Блимстед-в-долината, където, както го осведомила домакинята в писмото си, се слизало за имението Сматъринг Хол. А като видял, че момичето лично било дошло да го посрещне с двуместната си кола, шепотът Спрокет-Спрокет за малко да прерасне в ликуващ крясък.
Мордрид запазил това си състояние на неземно блаженство може би три минути, докато се возел до нея. Ето ме мен, казвал си той, ето я и нея, ето ги, значи, двамата заедно, и тъкмо щял да изтъкне колко прекрасно е това (дори можел да го изработи, без да изглежда, че се е разбързал, стига да намекнел например, че много му се искало пътуването им да продължи во веки веков), когато момичето спряло пред една лавка за тютюн и цигари.
— Няма да се бавя — уверило го то. — Обещах на Бифи да му купя цигари. Ледена лапа сграбчила Мордрид за сърцето.
— Бифи?
— Капитан Бифинг, един от гостите ни в „Хола“. И Гъфи ме помоли да му купя тютюн за лулата.
— Гъфи?
— Джак Гъфингтън. Трябва да сте чували това име, ако се интересувате от конни надбягвания. Той беше трети в миналогодишните състезания за националната купа.