— Той направи каквото можа, татко.
— Никой не би могъл да стори повече от него — сърдечно се съгласил сър Мъргатройд. — Още го виждам как ловко преобръща кофите и се препъва в краката на онези магарета. Примирах от удоволствие, като го гледах как им се пречка. Не си спомням да съм срещал млад мъж, който да ми е вдъхвал повече уважение. Какво като е поет? На поетите нищо им няма! Че то, ако е въпросът, аз самият си падам малко поет. На последния банкет на Верните синове на Устършир съчиних едно стихотворение, което — трябва да ви кажа — предизвика всеобщо възхищение. Прочетох го на момчетата, като си пиехме накрая портвайна, и те ме вдигнаха на ура. В него се говори за една млада дама от Итака, която се държала по-така…
— Не пред мама, татко!
— Май си права, детето ми. Е, аз отивам да си легна. Хайде, Орелия. Ти ще дойдеш ли, Анабела?
— Не още, татко. Искам да поразсъждавам.
— Искаш какво?
— Да помисля.
— А! Да мислиш! Е, добре тогава.
— Но, Мъргатройд — не се предала лейди Спрокет-Спрокет, — никаква надежда ли няма? В края на краищата цигари в къщата колкото щеш. Какво ни пречи да дадем на господин Мълинър още едно кошче…
— Излишно е. Нали го чу да казва, че си заминава с първия влак. Като си помисля само, че никога вече няма да видя този прекрасен младеж… Я, какво става? Ти да не плачеш, Анабела?
— О, мамо!
— Какво има, детето ми? Момичето изхълцало сподавено.
— Мамо, аз го обичам! Още като го видях в чакалнята на зъболекаря, нещо ми стана и веднага разбрах, че той е единственият мъж в моя живот. А ето че…
— Хей! — изревал Мордрид и изскочил иззад кушетката.
Той бил слушал с нарастващо разбиране разговора, който ви предадох, но се въздържал от разкриване на присъствието си, защото, както вече споменах, краката му били боси. Но това вече било прекалено. Боси или не, той усетил, че е време да вземе участие.
— Нима ме обичаш, Анабела? — извикал той.
Внезапната му поява предизвикала — едва ли е нужно да подчертавам това — несъмнена реакция в присъстващите. Сър Мъргатройд подскочил като пуканка в нагорещен тиган. Лейди Спрокет-Спрокет се затресла като желиран крем. А що се отнася до Анабела, прекрасната й долна челюст увиснала и тя загледала Мордрид, както гледала семейния призрак.
— Наистина ли ме обичаш, Анабела?
— Да, Мордрид.
— Сър Мъргатройд! — обърнал се официално племенникът ми към главата на семейството. — Имам честта да поискам ръката на дъщеря ви. Аз съм само един беден поет…
— Колко беден? — попитал заинтригувано главата.
— Имах предвид Изкуството си — пояснил Мордрид. — Иначе във финансово отношение не съм зле. Бих могъл да издържам Анабела в скромен разкош.
— Вземи я тогава, момчето ми, вземи я. И ще живеете, разбира се — тук старецът преглътнал болезнено, — в Лондон, нали?
— Да. Както впрочем и вие.
Ала сър Мъргатройд поклатил глава.
— Не, с тази мечта е приключено. Вярно, че при определени обстоятелства хранех такава надежда, защото застраховката, трябва да ви призная, възлиза на сто хиляди лири. Но вече се примирих да прекарам остатъка от живота си в тази семейна гробница. Не виждам спасение.
— Разбирам ви — кимнал Мордрид. — Искате да кажете, че нямате капка газ в къщата?
— Газ ли?
— Ако имахте газ — започнал Мордрид с нежен и монотонен глас, — допускам, че тазвечерният пожар, който несъмнено е бил неадекватно ликвидиран, може като нищо да избухне наново и да нанесе далеч по-сериозни поражения. Както често става с пожарите. Ти ги обливаш с кофи вода и мислиш, че си ги потушил, но всъщност през цялото време отдолу е тлеело някакво въгленче и само е чакало сгоден случай да се разпали… да речем, ето тук, в тази стая.
— Или в билярдната — подсказала лейди Спрокет-Спрокет.
— И в билярдната — поправил я сър Мъргатройд.
— И в билярдната — съгласил се Мордрид. — А нищо чудно — кой знае — и в гостната, и в трапезарията, и в стаите на прислугата, и в кухнята, и в килера, и навсякъде. Но щом нямате газ…
— Момчето ми — прекъснал го сър Мъргатройд с пресекващ глас, — откъде накъде ти хрумна, че не разполагаме с газ? Как можа да си съставиш такова погрешно мнение! Газ да искаш! В мазето кажи-речи друго няма.
— Анабела пък ще ви покаже къде е мазето — допълнила лейди Спрокет-Спрокет. — В случай че ви хрумне да го посетите. Нали, детето ми?