Пред лицето на луната премина облак, вятърът брулна ушите му и той пъхна ръце още по-дълбоко в джобовете на дебелото си вълнено сако. Едно от жребчетата изпръхтя и подскочи с вирната опашка и бляскащи в тъмнината копита. Останалите го последваха — Шоз се зачуди какво ги изнервя толкова, но не чу нищо.
Също както облаците, мислите му се устремиха към бъдещето. Само Люси можеше да има дързостта да прави голяма сватба след скандала. Тя искаше да бъде ексцентрична и той реши, че го заслужава. Той можеше да чака — само и само двамата да не се разделят повече.
Не бяха го обсъждали, но той искаше деца, много деца, и то скоро. Първо обаче искаше да заведе Люси в Бейкърсфийлд да посетят родителите му — Джак и Кандис Савидж — искаше да се похвали с нея. Завръщането у дома трябваше да се осъществи още преди много време и мисълта за това стопляше душата му. Щяха да отидат преди юни, разбира се.
Беше време да се върне у дома, но и да се отърве от самоличността, приета преди толкова години. Беше време да погребе Шоз Купър и наистина да остави миналото зад себе си. Той беше Шоз Савидж, Шозкей Савидж, синът на Джак и Кандис, хората, които обичаше и уважаваше най-много след Люси. Той щеше да се ожени с рожденото си име и оттук нататък щеше да бъде Шоз Савидж и никой друг.
Обвит в тъмнина, той се усмихна. За пръв път от много години се чувстваше свободен. Щастлив и свободен.
Едно от кончетата писна от страх. В този момент Шоз надуши остра миризма във въздуха. Сърцето му се сви и той се извърна. Взря се стреснато в огромното бяло ранчо. Приземният етаж бе пламнал.
Шоз побягна.
50
Люси бе заспала на дивана в библиотеката. След като баба й си легна, тя разбра, че е твърде развълнувана заради сватбата, за да си прави труда да се качва горе в спалнята си. Пийна си коняк. Скоро се успокои и осъзна, че е напълно изтощена — емоционално и физически — не само от подготовката за сватбата, но и защото най-после намери Шоз и осъществи най-смелите си мечти. Унесе се в тежка дрямка. Стори й се, че баба и я вика, но бе толкова уморена, че не пожела да се събуди. Когато най-сетне го стори, замаяна от умора, в първия момент си помисли, че е сън. Но не беше, а в гласа на Миранда звучеше страх.
Почувства дима.
А една ярка светлина на прозореца я накара да се обърне.
Люси ахна, когато видя огромния стар дъб навън пламнал. В следващия момент огънят тръгна бързо по пода под вратите, откъдето тръгваха стените.
Люси се задъха, започна да се задушава от дима, който изпълваше библиотеката, и се извърна с гръб, опрян в дивана. Пред очите й се разкри страховита гледка — половината от далечната стена бе в пламъци, а заедно с нея и масивната махагонова врата — единствен път за бягство, Люси изпищя.
Виковете „Пожар! Пожар!“ разцепиха въздуха, когато работниците от околните бараки разбраха, че ранчото се е подпалило. Напрегнат до крайност, Шоз тичаше, както никога преди по хълма, докато пламъците пълзяха към верандата и отстрани по стените на къщата, все по-високо и по-високо. Почти бе стигнал, когато Дерек излезе с трясък, понесъл Роберто на ръце, и се хвърли на влажната трева. Момчето бе увито в одеяло, а като по чудо пижамата на Дерек бе само опърлена.
Шоз стигна до тях и сграбчи сина си.
— Добре ли си?
— Да, татко — отвърна Роберто с разширени от ужас очи.
— Къде е Миранда? — извика Дерек, като се изправи на крака.
— Не знам.
— Изпратих я да вземе Люси — трябва да са излезли преди мен.
Шоз сграбчи стареца, за да му попречи да се хвърли обезумял обратно в огнения ад. Точно тогава Миранда изскочи от къщата, бягайки, а бялата й нощница пръскаше пламъци.
Дерек се спусна върху нея, за да потуши с тяло пламъците. Шоз видя как огънят обхваща панталоните му и си свали сакото, за да го изгаси. След секунди възрастната двойка лежеше, задъхана и кашляща, но невредима, на тревата. Шоз хвана за ръцете старата жена.
— Къде е Люси? Къде е Люси!
— Не знам. Не е в стаята си — мислех, че е с теб!
Шоз грабна сакото си, преметна го през главата и тръгна по стълбите в пламъците.
— Библиотеката! — изкрещя Миранда след него. — Оставих я в библиотеката!
Огънят облизваше ботушите му, краката му се сгорещиха. Той мина през пукащите пламъци към преддверието. Огънят беше стигнал до първите стъпала нагоре. Шоз почувства как коляното му пламва и задуши огъня с голи ръце.
Втурна се през салона, като крещеше името на Люси.
Огънят го преследваше по петите.