Раздвижих очите си, както бе предложил дон Хуан. Почти веднага забравих притесненията си, след което внезапен проблясък озари паметта ми и аз си спомних, че съм виждал модела на човека. Беше преди години при един доста паметен за мен случай, защото от гледна точка на католическото ми възпитание тогава дон Хуан бе направил най-светотатствените изявления, които някога бях чувал.
Всичко бе започнало като небрежен разговор, докато скитахме в покрайнините на Сонорската пустиня. Той ми обясняваше скрития смисъл на това, което прави с мен чрез уроците си. Бяхме седнали да си починем върху някакви огромни молози. Той бе продължил да обяснява своите способи на обучение и това ме бе насърчило да опитам за стотен път да му кажа как ми се отразяват те. Явно беше, че не иска повече да слуша за това. Промени нивото на съзнанието ми и ми каза, че ако видя модела на човека, може би ще разбера всичко, което той прави, и така ще спестя и на двама ни години тежка работа.
Подробно ми обясни какво представлява моделът на човека. Обрисува го не с оглед излъчванията на Орела, а като един шаблон от енергия, който служи да пресова качествата на човека върху една аморфна топка биологическа материя. Или поне аз така го разбрах, особено след като по-нататък описа модела на човека, използвайки аналогия от механиката. Каза, че той бил като гигантска щанца, която пресовала човешките същества безкрайно, все едно, че идвали при нея на поточна лента. Той живо онагледи процеса, като събираше длани, с големи усилия имитирайки щанца, която пресова човешки същества, всеки път когато двете й половини се срещнат.
Дон Хуан каза още, че всеки биологически вид има свой собствен модел, а всеки представител на вида, моделиран от този процес, проявява характеристики, свойствени за собствения му вид.
После дон Хуан започна едно крайно обезпокояващо разяснение за модела на човека. Той каза, че старите ясновидци и мистиците на нашия свят си приличат в едно — те успели да видят модела на човека, но не и да разберат какво представлява той. От векове насам мистиците ни представят трогателни разкази за своите преживявания. Но тези разкази, колкото и красиви да са, са белязани от грубата и отчайваща грешка да се смята, че моделът на човека е всемогъщ, всезнаещ създател; същото се отнася и за тълкуванието на старите ясновидци, които нарекли модела на човека „приятелски дух“, „защитник на човека“.
Дон Хуан каза, че единствено новите ясновидци притежават трезвостта да видят модела на човека и да разберат какво представлява той. И те осъзнали, че моделът на човека не е създател, а един шаблон на всички човешки качества, за които можем да се сетим, а и на някои, за които нямаме дори представа. Моделът е нашият Бог, защото ние сме това, което той е щамповал върху нас, а не защото ни е създал от нищото и ни е направил по свой образ и подобие. Дон Хуан каза, че според него да падаме на колене пред модела на човека е проява на надменност и егоцентричност.
Като чух обяснението на дон Хуан, страшно се разтревожих. Макар че никога не съм се смятал за практикуващ католик, бях шокиран от неговото богохулство. Благовъзпитано го слушах, но копнеех за моментна пауза в канонадата от сквернословни изказвания, за да сменя темата. Но той продължаваше да тръби идеите си по безмилостен начин. Накрая го прекъснах и му казах, че вярвам в съществуването на Бога.
Той рязко ми отвърна, че това е религиозна вяра и следователно е непряко убеждение, което не означава нищо; моята вяра в съществуването на Бога, както и на всичко останало, била основана на разкази, каза той, а не на виждане.
Дон Хуан ме увери, че дори и ако съм можел да виждам, неминуемо съм щял да направя същата грешна преценка като мистиците. Всеки, който види модела на човека, автоматично приема, че това е Бог.
Той нарече това мистично преживяване случайно виждане, еднократна работа, която няма абсолютно никакво значение, защото е резултат от случайно преместване на събирателната точка. После заяви, че новите ясновидци са наистина единствените хора, които могат да дадат вярно мнение по въпроса, защото те са се освободили от случайното виждане и са способни да виждат модела на човека винаги, когато пожелаят.