Започнах да схващам необятността на нещо неопределимо, докато навлизах в състояние на голяма яснота.
— Много удобно, а? — добави дон Хуан с усмивка. — е мъж. Какво облекчение!
Като разказах на дон Хуан какво си бях спомнил, го попитах за нещо, за което току-що ми бе хрум-нало, че е твърде странно. За да видя модела на човека, А явно съм минал през преместване на събирателната точка. Споменът за чувствата и осъзнаванията, които бях имал тогава, беше толкова жив, че ми навя усещането за абсолютно безсилие. Всичко, което бях направил и почувствал тогава, го чувствах и сега. Попитах дон Хуан как е възможно след като толкова ясно съм изживял всичко, да го забравя така пълно. Сякаш нищо от това, което ми се е случило, не е имало значение, защото аз винаги трябваше да започвам отначало, независимо колко съм бил напреднал в миналото.
— Това е само едно емоционално впечатление — рече той. — Едно тотално заблуждение. Всичко, което си вършил някога, е здраво затворено в някои неизползвани излъчвания. Онзи ден например, когато те накарах да видиш модела на човека, аз самият се бях заблудил. Мислех, че ако го видиш, ще си в състояние да го разбереш. Това беше истинско заблуждение от моя страна.
Дон Хуан обясни, че той винаги бил смятал за себе си, че много бавно разбира. Но така и не можел да провери дали е прав, защото нямал база за сравнение. Когато съм се появил аз и той станал учител, нещо абсолютно ново за него, той осъзнал, че няма начин да ускори разбирането и че да се отмести събирателната точка не е достатъчно. До тогава смятал, че това стига. Той скоро разбрал, че тъй като събирателната точка обикновено се мести по време на сън, понякога до необичайно далечни позиции, винаги когато сме подложени на умишлено преместване, ние всички веднага започваме да го компенсираме. Постоянно си възвръщаме равновесието и продължаваме да функционираме, като че ли нищо не ни се е случило.
Дон Хуан отбеляза, че човек не може да оцени заключенията на новите ясновидци, докато сам не се опита да премести нечия събирателна точка. Новите ясновидци твърдели, че в това отношение от значение е усилието да се затвърди стабилността на събирателната точка на новата й позиция. Те смятали, че това е единствената процедура в обучението, която си заслужава да се обсъжда. И знаели, че това е дълъг процес, който трябва да се осъществява бавно, малко по малко.
После дон Хуан каза, че той използвал растения на силата в началото на моето чиракуване в съответствие с препоръките на новите ясновидци. Те знаели ат опит и чрез виждане, че растенията на силата отместват събирателната точка на значително разстояние от обичайното й местоположение. Въздействието на растенията на силата върху събирателната точка е по принцип сходно с това на сънищата: сънищата я преместват; но растенията на силата извършват едно по-дълбоко и поглъщащо преместване. Затова учителят използва дезориентиращото въздействие на тези премествания, за да затвърди идеята, че възприемането на света никога не е окончателно.
Тогава си спомних, че бях видял модела на човека още пет пъти през всичките тези години. С всяко виждане разпалеността ми все повече охладняваше. Не можах да преодолея, обаче, факта, че винаги виждах Бог като мъж. Накрая той престана да бъде за мен Бог и стана модела на човека — не заради това, което бе казал дон Хуан, а защото идеята за мъжки Бог стана несъстоятелна. Тогава вече можах да разбера думите на дон Хуан. Те съвсем не бяха богохулни или светотатствени; той не беше ги взел от контекста на ежедневния свят. Беше прав като каза, че новите ясновидци имат предимство в това, че могат да виждат модела на човека, когато пожелаят. Но по-важното за мен беше, че те притежаваха трезвостта да изследват това, което виждат.
Попитах го защо винаги виждах Бог като мъж. Той отвърна, че това се дължало на факта, че в тези случай събирателната ми точка нямала стабилността да остане абсолютно прилепнала на новата си позиция и се движела странично в човешкия стоп. Случаят бил същия както виждането на бариерата на възприятие като стена от мъгла. Това, което карало събирателната точка да се движи странично, било едно почти неизбежно желание или необходимост да се представи непонятното с нещо по-познато: бариерата е стена, а моделът на човека не може да бъде нищо друго освен човек. Той смяташе, че ако бях жена, щях да виждам модела на човека като жена.
Дон Хуан стана и каза, че е време да се разходим из града и че трябва да видя модела на човека сред хората. Тръгнахме мълчаливо към площада, но преди да стигнем там аз почувствах някакъв неудържим прилив на енергия и хукнах надолу по улицата към покрайнините на града. Стигнах до един мост и там, като че ли ме е чакал, аз видях модела на човека като сияйна, топла, кехлибарена светлина.