Паднах на колене, не толкова от набожност, колкото като физическа реакция на благоговението. Гледката на модела на човека беше по-удивителна от всякога.
Почувствах, без каквато и да било надменност, че съм претърпял огромна промяна, откакто го бях видял за пръв път. При все това обаче, всички неща, които бях видял и научил, само увеличиха и задълбочиха възхищението ми от чудото, което стоеше пред очите ми.
Отначало моделът на човека беше насложен върху моста, но после аз фокусирах погледа си отново и видях, че моделът на човека се простира нагоре и надолу в безкрайността; мостът беше само една жалка обвивка, миниатюрна скица, насложена върху вечното. Такива бяха и дребните фигурки на хората около мен, които ме зяпаха с нескрито любопитство. Но аз бях недосегаем, макар че в този момент едва ли бих могъл да бъда по-уязвим. Моделът на човека нямаше силата да ме защити или пощади и въпреки това аз го обичах с безгранична страст.
Стори ми се, че тогава разбрах нещо, което дон Хуан многократно ми беше повтарял, а именно, че истинската обич не може да бъде инвестиция. С удоволствие бих останал слуга на модела на човека — не за това, което би могъл да ми даде, защото той няма какво да даде, а единствено заради обичта, която изпитвах към него.
Усетих, че нещо ме дърпа настрани, и преди да изгубя присъствието на модела на човека аз му изкрещях едно обещание, но някаква мощна сила ме отнесе, преди да успея да завърша това, което исках да кажа. Изведнъж се озовах на колене на моста, а около мен група селяни ме зяпаха и се смееха.
Дон Хуан дойде до мен, помогна ми да стана и ме заведе обратно в къщата.
— Моделът на човека може да се види по два начина — започна дон Хуан веднага щом седнахме. — Или като човек, или като светлина. Това зависи от преместването на събирателната точка. Ако преместването е странично, моделът е човешко същество; ако преместването е в средата на човешкия сноп, моделът е светлина. Единствената стойност на това, което направи днес, е, че събирателната ти точка се премести в средата.
Дон Хуан каза, че позицията, в която човек вижда модела на човека, е много близо до тази, където се появяват сънуваното тяло и бариерата на възприятие. Затова новите ясновидци препоръчват модела на човека да бъде видян и разбран.
— Сигурен ли си, че разбираш какво е в действителност моделът на човека? — попита ме дон Хуан с усмивка.
— Уверявам те, дон Хуан, че ми е напълно ясно какво е моделът на човека — рекох аз.
— Когато стигнах до моста те чух да крещиш разни глупости на модела на човека — подметна дон Хуан с най-злобна усмивка.
Казах му, че се бях почувствал като недостоен слуга, боготворящ недостоен господар, но въпреки това бях подтикнат от най-чиста обич да му обещая вечната си любов.
Той намери всичко това невероятно смешно и така се разсмя, та чак се задави.
— Обещанието на един недостоен слуга към недостоен господар е безсмислено — рече той и отново се задави от смях.
Нямах желание да защитавам позицията си. Бях предложил обичта си на модела на човека безкористно, без мисълта за нещо в замяна. За мен нямаше значение, че обещанието ми е безсмислено.
17
ПЪТУВАНЕТО НА СЪНУВАНОТО ТЯЛО
ДОН ХУАН МИ КАЗА, че двамата с него ще отидем в Оаксака за последен път. Много ясно се изрази, че повече никога няма да сме там заедно. Вероятно чувството му ще се върне на това място, рече той, но той самият, в своята тоталност, никога.
В Оаксака дон Хуан с часове разглежда най-обикновени, тривиални неща като например избелелите стени, очертанията на далечните планини, фигурите, образувани от напукания цимент, лицата на хората. После отидохме на площада и седнахме на любимата му пейка, която беше свободна, както винаги, когато той имаше нужда от нея.
По време на дългата ни разходка из града аз всячески се бях опитвал да събудя в себе си тъга и мрачност, но просто не можех. Имаше нещо празнично в заминаването му. Той го обясни като неудържимата мощ на тоталната свобода.
— Свободата е като заразна болест — рече дон Хуан. — Тя се предава; носителят й е някой безупречен нагуал. Хората не я ценят, защото не искат да бъдат свободни. Свободата плаши, помни това. Но не и нас. Аз почти цял живот се подготвях за този момент. Същото ще е и с теб. Дон Хуан неколкократно повтори, че на етапа, на който съм, никакви рационални схващания не бива да се намесват в действията ми. Каза, че сънуваното тяло и бариерата на възприятие са позиции на събирателната точка и че това знание е така жизненоважно за ясновидците, както четенето и писането за съвременния човек. И двете умения се постигат след години упорито упражняване.