Отне ми известно време да осъзная, че аз съм другия мъж. Когато го направих, изживях шока на живота си. Една невероятна физическа сила ме раздели на две, като че ли бях направен от влакна, и аз отново гледах един мъж, който бях аз и който лудееше с Хенаро и ме зяпаше, докато аз го наблюдавах. В същото време аз гледах един гол мъж, който бях аз и който ме зяпаше, докато правех неприлични жестове с Хенаро. Шокът беше толкова силен, че аз наруших ритъма на движенията си и паднах на земята.
Следващото, което си спомням, беше, че дон Хуан ми помага да стана. Хенаро и другият, голият „аз“, бяха изчезнали.
Спомнях си също, че дон Хуан бе отказал да коментира събитието. Не даде никакви обяснения, освен това, че Хенаро бил майстор в създаването на своя двойник, или другият, и че в състояние на нормално съзнание аз съм имал продължително взаимодействие с Хе-наровия двойник без въобще да забележа това.
— Онази нощ, както много пъти преди това, Хенаро накара събирателната ти точка да се премести много дълбоко в твоята лява страна — обясни дон Хуан, след като му бях разказал всичко, което можах да си спомня. — Силата му е такава, че той изтегли събирателната ти точка на позицията, където се появява сънуваното тяло. Ти видя своето сънувано тяло да те наблюдава. А неговото танцуване направи необходимото.
Помолих го да ми обясни как е възможно неприличните движения на Хенаро да предизвикат такъв драстичен ефект.
— Ти си много срамежлив — рече той. — Хенаро използва твоето непосредствено неудовлетворение и притеснение от това, че трябва да правиш непристойни движения. Понеже той беше в своето сънувано тяло, имаше силата да види излъчванията на Орела; от тази изгодна позиция на него беше фасулска работа да премести събирателната ти точка.
Дон Хуан каза, че каквото и да съм направил онази нощ с помощта на Хенаро, било маловажно, че Хенаро бил премествал събирателната ми точка така, че да създава сънувано тяло много, много пъти, но че не това са събитията, които той искал аз да си спомня.
— Искам отново да подредиш съответните излъчвания и да си спомниш онзи път, когато наистина се събуди в позиция на сънуване — рече той.
Някаква странна вълна от енергия се надигна и като че ли експлодира в мен, и аз знаех какво искаше той да си спомня. Не можех обаче да фокусирам паметта си върху цялото събитие. Спомнях си само част от него.
Спомних си, че една сутрин дон Хуан, дон Хенаро и аз седяхме на същата тази пейка, докато аз бях в състояние на нормално съзнание. Ни в клин ни в ръкав дон Хенаро бе казал, че ще накара тялото си да се отдалечи от пейката без да става. Това изявление беше абсолютно извън темата, която обсъждахме в момента. Бях свикнал с дон Хуановите подредени, поучителни думи и действия. Обърнах се към дон Хуан с надеждата да ми даде някакво упътване, но той дори не помръдна, загледан право пред себе си, като че ли дон Хенаро и аз въобще не бяхме там.
Дон Хенаро ме сбута с лакът, за да привлече вниманието ми, след което аз станах свидетел на най-обезпокоителна гледка. Действително видях Хенаро на другия край на площада. Той ми кимаше да отида при него. Но виждах също и дон Хенаро да седи до мен на пейката и да гледа право пред себе си, точно като дон Хуан.
Исках да кажа нещо, да изразя своето страхопочитание, но се оказа, че съм онемял, пленен от някаква сила около мен, която не ми позволяваше да говоря. Отново погледнах към Хенаро отсреща. Той беше все още там и продължаваше да ми прави знак с глава да отида при него.
Емоционалното ми напрежение се покачи на секундата. Стомахът ми се разстройваше и накрая ми се привидя един тунел — тунел, който водеше право към Хенаро от другата страна на площада. И тогава едно силно любопитство, или силен страх, което изглеждаше едно и също в момента, ме привлече към мястото, където беше той. Всъщност аз се издигнах във въздуха и се приземих при него. Той ме накара да се обърна и ми посочи тримата мъже, които седяха на пейката неподвижно, сякаш времето бе спряло.
Почувствах ужасно неразположение, някакъв вътрешен сърбеж, сякаш меките органи в тялото ми горяха, а след това бях отново на пейката, но Хенаро го нямаше. Той ми махна за сбогом от другата страна на площада и изчезна сред хората, които отиваха към пазара.
Дон Хуан чувствително се оживи. Не сваляше поглед от мен. Стана и ме обиколи. После пак седна и ми заговори, но му беше много трудно да стои със сериозно изражение на лицето.
Разбрах защо се държеше така. Бях навлязъл в състояние на повишено съзнание без помощта на дон Хуан. Хенаро бе успял да накара събирателната ми точка да се премести сама.