Неволно се разсмях, като видях своя бележник, който дон Хуан тържествено сложи в джоба си. Каза, че ще се възползва от състоянието ми на повишено съзнание, за да ми покаже, че няма край тайнството на човека и тайнството на света.
Насочих цялата си концентрация към неговите думи. Въпреки това не разбрах какво каза. Помолих го да повтори току-що казаното. Той заговори много тихо. Помислих, че сниши гласа си, за да не го чуват хората наоколо. Слушах го внимателно, но не можех да разбера и дума от това, което казваше; или говореше на някакъв непознат за мен език, или дрънкаше някакви измислени глупости. Странното беше, че нещо бе уловило неразделеното ми внимание — или ритъмът на гласа му, или фактът, че се бях насилил да разбирам. Имах усещането, че умът ми е по-различен от обикновено, макар че не можех да схвана каква е разликата. Трудно ми беше да мисля, да преценявам какво става.
Дон Хуан ми говореше много тихо в ухото. Каза, че тъй като съм навлязъл в повишено съзнание без негова помощ, събирателната ми точка е много хлабава и че мога да я оставя да премине в лявата страна, като се отпусна, като полузаспя на тази пейка. Той ме увери, че ще ме пази и че няма от какво да се страхувам. Подкани ме да се отпусна, да оставя събирателната си точка да се движи.
Незабавно почувствах, че заспивам дълбоко. В един момент осъзнах, че сънувам. Видях една къща, която бях виждал и преди. Отивах към нея така, сякаш вървях по улицата. Имаше и други къщи, но на тях не можех да им обръщам внимание. Нещо бе фиксирало съзнанието ми точно върху тази къща, която виждах. Беше голяма съвременна къща с гипсова външна мазилка и градина отпред.
Когато приближих тази къща, усетих, че я познавам, като че ли съм я сънувал и преди. Тръгнах по чакълената пътека и стигнах до входната врата; тя беше отворена и аз влязох вътре. В дясно имаше тъмен вестибюл и широка всекидневна, обзаведена с тъмночервен диван и кресла в същия цвят, поставени в единия ъгъл. Определено имах тунелно зрение; можех да виждам само това, което е пред очите ми.
Някаква млада жена стоеше до дивана, сякаш току-що бе станала, когато влязох. Тя беше висока и стройна, спретнато облечена в зелен костюм със строга линия. Не беше на повече от трийсет години. Имаше тъмно-кестенява коса, горещи кафяви очи, които сякаш се усмихваха, и чип, изящно очертан нос. Кожата й беше светла, но имаше лек загар, който невероятно й отиваше. Стори ми се възхитително красива. Изглежда беше американка. Тя ми кимна, усмихвайки се, и протегна ръце към мен с дланите надолу, сякаш за да ми помогне да се кача при нея.
Улових ръцете й много непохватно. Изплаших се и се опитах да се отдръпна, но тя ме държеше много здраво и при все това много нежно. Ръцете и бяха дълги и красиви. Тя ме заговори на испански, в който се долавяше лек акцент. Помоли ме да се отпусна, да почувствам ръцете и, да съсредоточа вниманието си върху лицето й и да следя движението на устата й. Исках да я попитам коя е тя, но не можех да произнеса нито дума.
После чух гласа на дон Хуан в ухото си. Той каза: „А, ето те и теб“, като че ли току-що ме бе намерил Аз седях на пейката с него. Но чувах също и гласа на младата жена. Тя каза: „Ела, седни до мен“. Направих точно това и започнах едно невероятно сменяне на перспективата Бях ту с дон Хуан, ту с младата жена. И двамата ги виждах абсолютно ясно.
Дон Хуан ме попита дали я харесвам, дали я намирам привлекателна и ласкава. Не можех да говоря, но някак-си му предадох чувството, че действително страшно харесвам тази жена. Помислих си, без каквато и да е видима причина, че тя е образец на добротата, че тя е крайно необходима в това, което дон Хуан правеше с мен.
Дон Хуан отново заговори в ухото ми и каза, че ако тя действително толкова много ми харесва, трябва да се събудя в нейната къща и че моето чувство за обич и привързаност към нея ще ме води. Почувствах се възбуден и дързък. Нервна тръпка премина по тялото ми Чувствах се така, сякаш от тази възбуда се разпадам Не ме интересуваше какво става с мене. С удоволствие се потопих в някаква чернота — чернота, която не може да се опише с думи, след което се озовах в къщата на младата жена. Седях с нея на дивана.
След миг на най-чиста животинска паника, аз осъзнах че някакси не съм цялостен. Нещо от мен липсваше При това обаче не намирах ситуацията заплашителна Хрумна ми мисълта, че аз сънувам и че след малко ще се събудя на пейката в Оаксака с дон Хуан, където действително бях и където действително ми беше мястото.
Младата жена ми помогна да стана и ме заведе в една баня, където имаше огромна вана, пълна с вода.
Тогава осъзнах, че бях чисто гол. Тя нежно ме накара да вляза във ваната и задържа главата ми над водата, докато аз наполовина бях потопен в нея.