Дон Хуан разбрал, че с него е свършено. Станало му ясно, че двамата надзиратели играят комбина като наемат прости индианци от фабриката, карат ги да работят до смърт и си поделят надниците им. Това подозрение така го ядосало, че той хукнал, пищейки, през кухнята и влязъл в главната къща: Надзирателят и останалите работници се втрещили от изненада. Дон Хуан излетял през входната врата и насмалко да успее да избяга, но надзирателят го настигнал по пътя и го прострелял в гърдите. Сметнал го за умрял и го оставил на пътя.
Дон Хуан каза, че не му било писано да умре; неговият благодетел го намерил там и се грижил за него докато се оправил.
— Когато разказах на моя благодетел цялата история — рече дон Хуан, — той едва сдържа вълнението си. „Този надзирател е истинска находка“, каза моят благодетел. „Твърде добър е, за да го изпуснем. Един ден трябва да се върнеш в тази къща.“
— Той разпалено ми говореше — продължи дон Хуан — какъв късметлия съм бил, че съм открил дребен тиранин, който се среща веднъж на милион и то с почти неограничена власт. Сметнах, че старецът не е с всичкия си. Минаха години преди напълно да разбера какво е искал да каже.
— Това е една от най-ужасните истории, които някога съм чувал — рекох аз. — Ти наистина ли се върна в онази къща?
— Разбира се, три години по-късно. Моят благодетел се оказа прав. Дребен тиранин като онзи се среща веднъж на милион и не бива да се изпуска.
— А как успя да се върнеш?
— Моят благодетел разработи стратегия на основата на четирите атрибута на войнството — контрола, дисциплината, търпението и точността.
Дон Хуан каза, че неговият благодетел, докато му обяснявал какво трябва да направи, за да се възползва от срещата си с онова чудовище, надзирателя, му казал също и кои са, според новите ясновидци, четирите стъпки по пътя на знанието. Първата е решението да станеш чирак. След като чираците променят възгледите си за себе си и света, те предприемат втората стъпка и стават воини, което ще рече — същества, способни на най-висша дисциплина и контрол над себе си. Третата стъпка, след като се усвоили търпението и точността, е да станат хора на знанието. Когато хората на знанието се научат да Виждат, те са направили четвъртата стъпка и са станали ясновидци.
Неговият благодетел подчертал обстоятелството, че дон Хуан е бил по пътя на знанието достатъчно дълго, за Да е усвоил един минимум от първите два атрибута — контрола и дисциплината. Дон Хуан наблегна на факта, че и двата споменати атрибута се отнасят към едно вътрешно състояние. Воинът е обърнат към себе си, но не егоистично, а в смисъл, че щателно и постоянно изследва своето „аз“.
— По онова време нямах достъп до другите два атрибута — продължи дон Хуан. — Търпението и точността не са съвсем вътрешно състояние. Те са в царството на човека на знанието. Моят благодетел ми ги показа чрез своята стратегия.
— Това означава ли, че сам не би могъл да се изправиш срещу дребния тиранин? — попитах аз.
— Сигурен съм, че можех да го направя и сам, макар че едва ли щях да го извърша с такъв усет и радост. Моят благодетел просто се наслаждаваше на този сблъсък, като го насочваше. Идеята да се използва дребен тиранин служи не само за усъвършенстване духа на воина, но също и за извличане на радост и щастие.
— Как може някой да изпита радост от срещата си с чудовището, което описваш?
— Той е нищо в сравнение с истинските чудовища, пред които са били изправени ясновидците от времето на Конквистата. По всичко личи, че онези ясновидци са се забавлявали до забрава при срещите си с тях. — Те доказали, че и най-върлите тирани могат да доставят наслада, при положение разбира се, че човек е воин.
Дон Хуан обясни, че грешката на обикновения човек при сблъсъците му с дребни тирани е, че няма стратегия, към която да прибегне; фаталният недостатък на обикновените хора е, че се вземат много на сериозно; действията и чувствата им, също както при дребните тирани, са най-важни за тях. Воините, от друга страна, не само имат добре обмислена стратегия, но са освободени и от бремето на самомнението. Това, което възпира самомнението им, е факта, че са разбрали, че действителността е само една интерпретация, която правим. Това знание било решаващото предимство, което новите ясновидци имали пред тъпите испанци.
Дон Хуан каза, че се убедил, че може да надвие надзирателя дори само като използва едно-единствено прозрение, а именно, че дребните тирани се приемат изключително на сериозно, докато воните — не.