18
РАЗРУШАВАНЕ БАРИЕРАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕ
В КЪСНИЯ СЛЕДОБЕД, все още в Оаксака, с дон Хуан спокойно се разхождахме из площада. Като наближихме любимата му пейка, хората, които седяха на нея, станаха и си тръгнаха. Аз избързах към нея и седнах.
— Вече сме в края на моето обяснение за съзнанието — рече дон Хуан. — И днес ти ще събереш един друг свят съвсем сам и завинаги ще оставиш настрана съмненията.
— Не трябва да има никаква грешка в това, което ще направиш. Днес, от благоприятната позиция на повишеното съзнание, ти ще накараш събирателната си точка да се премести и в един момент ще подредиш излъчванията на един друг свят.
— След няколко дни, когато аз и Хенаро се видим с теб на един планински връх, ти ще трябва да извършиш същото, но от неблагоприятната позиция на нормалното съзнание. Ще трябва в миг да подредиш излъчванията на един друг свят; не го ли направиш, ще умреш като обикновен човек, паднал в пропаст.
Дон Хуан имаше предвид един акт, който той ме бе накарал да извърша като последния от неговите уроци за дясната страна: акта на скачане от планински връх в пропаст.
Дон Хуан заяви, че воините приключват своето обучение когато са способни да разрушат бариерата на възприятие без чужда помощ, като започнат от нормално състояние на съзнанието. Нагуалът завеждал воините до този праг, но успехът бил строго индивидуален. Нагуалът просто ги изпитвал, като постоянно ги предизвиквал, за да стъпят на краката си.
— Единствената сила, която може временно да заличи подреждането, е друго подреждане — продължи дон Хуан. — Ти ще трябва да заличиш подреждането, което те принуждава да възприемаш света на ежедневните дела. Като възнамериш нова позиция на своята събирателна точка и възнамериш да я задържиш фиксирана там достатъчно дълго, ти ще събереш друг свят и ще се освободиш от този.
— Старите ясновидци до ден-днешен продължават да предизвикват смъртта, като правят точно това — възнамеряват своите събирателни точки да останат фиксирани на позиции, които ги поставят в някой от седемте свята.
— Какво ще стане, ако успея да подредя друг свят? — попитах аз.
— Ще отидеш в него — отвърна той. — Както направи Хенаро една нощ на същото това място, когато ти показваше тайната на подреждането.
— Къде ще бъда, дон Хуан?
— В друг свят, разбира се. Къде другаде?
— А какво ще стане с хората около мен, със сградите, с планините и всичко останало?
— Ще бъдеш разделен от всичко това от същата онази бариера, която си разрушил — бариерата на възприятието. И точно както ясновидците, които са се погребали, за да предизвикват смъртта, ти няма да си в този свят.
В гърдите ми се разрази битка, като чух тези негови изявления. Една част от мен крещеше, че позицията на дон Хуан е несъстоятелна, докато друга част знаеше с абсолютна сигурност, че той е прав.
Попитах го какво ще стане, ако преместя събирателната си точка, когато съм на улицата, сред трафика на Лос Анджелис да речем.
— Лос Анжелис ще изчезне като кълбо дим — отвърна той съвсем сериозно. — Но ти ще останеш.
— Това е тайнството, което се опитвах да ти обясня. Ти си го изживявал, но все още не си го разбрал и днес ще го разбереш.
Дон Хуан каза, че още не мога да използвам тласъка на земята, за да се прехвърля в някой друг голям сноп от излъчвания, но тъй като съм имал наложителна необходимост да се преместя, тази необходимост щяла да ми послужи като трамплин.
Дон Хуан погледна към небето. Изпъна ръце над главата си, като че ли бе седял твърде дълго и искаш? да изтласка физическата умора от тялото си. Нареди ми да изключа вътрешния си диалог и да навляза в състояние на вътрешен покой. После стана и започна да се отдалечава от площада; направи ми знак да го последвам. Тръгна по една безлюдна, странична улица. Това бе същата онази улица, на която Хенаро ми бе демонстрирал подреждането. В момента, в който си спомних това, се озовах редом с дон Хуан на едно място, което вече ми беше добре познато: една пуста долина с жълти дюни, които изглеждаха като от сяра.
Тогава си спомних, че дон Хуан ме бе карал да възприемам този свят стотици пъти. Спомних си още, че отвъд пустата долина с дюните има друг свят, който блести с една прекрасна, еднородна чисто бяла светлина.
Когато навлязохме сега с дон Хуан в него, аз усетих, че светлината, която идваше отвсякъде, не беше ободрителна светлина, но пък беше толкова успокояваща, че ми се струваше като свещена.
Доколкото ме обливаше тази свещена светлина, една рационална мисъл експлодира във вътрешния ми покой. Помислих си, че е твърде възможно мистиците и светците да са извършили това пътуване на събирателната точка. Да са видели Бог в модела на човека. Да са видели ада в серните дюни. И после да са видели прекрасния рай в прозирната бяла светлина.