И така, следвайки стратегическия план на своя благодетел, дон Хуан се главил на работа в същата захарна фабрика, както преди. Никой не си спомнял, че някога е работил там; песните идвали в тази захарна фабрика и си отивали без да оставят дори следа.
Според стратегията на неговия благодетел, дон Хуан трябвало да привлече вниманието на онзи, който ще дойде за поредната жертва. Случило се така, че дошла същата жена и също както преди години се спряла на него. Този път дон Хуан бил физически дори по-силен от преди.
Повторила се същата ситуация, но този път стратегията изисквала дон Хуан да откаже заплащането на първия надзирател. Човекът не очаквал такава реакция и се слисал. Заплашил дон Хуан, че ще го уволни. Дон Хуан му отвърнал на заплахата, като му казал, че ще отиде направо в къщата на господарката и ще говори с нея. Дон Хуан знаел, че жената, която била съпруга на собственика на фабриката, била в неведение относно машинациите на двамата надзиратели. Дон Хуан му казал, че знае къде живее дамата, защото бил работил като секач на захарна тръстика в полята наоколо. Онзи започнат да се пазари и дон Хуан му поискал известна сума пари, за да отиде да работи в господарската къща. Надзирателят отстъпил и му дал няколко банкноти. Дон Хуан прекрасно знаел, че това е само една хитрост, за да го накара да отиде в господарския дом.
— И отново той лично ме заведе в имението на собственика на захарната фабрика — продължи дон Хуан, — който беше заможен човек и или знаеше какво става, но не го беше грижа, или пък му беше толкова безразлично, че дори не забелязваше.
— Веднага щом пристигнахме там, аз се втурнах в къщата да търся господарката. Намерих я, паднах на колене и целунах ръката й, за да й благодаря. Двамата надзиратели позеленяха от яд.
— Надзирателят от къщата следваше същата схема, както преди. Но аз вече имах необходимото, за да се справя с него — имах контрол, дисциплина, търпение и точност. Стана така, както бе предвидил моят благодетел. Моят контрол ми позволяваше да изпълнявам и най-идиотските му нареждания. Това, което обикновено ни изтощава в подобни ситуации, е износването на нашето самомнение. Всеки, който има дори йота гордост, се разкъсва на части, когато го карат да се чувства нищожен.
— Аз с удоволствие изпълнявах всичко, което ми наредеше. Бял радостен и силен. Не давах пукната пара за гордостта или страха си. Бях там като безупречен воин. Да настройваш духа си, когато някой те тъпче, се нарича контрол.
Дон Хуан обясни, че стратегията на неговия благодетел изисквала вместо да се съжалява, както преди, веднага да се заеме да изучава поведението на своя мъчител, да научи в какво е силата му и кой са слабите му места.
Той открил, че силата на надзирателя се състои в насилническата му същност и дързост. Той бил прострелял дон Хуан посред бял ден и пред очите на множество свидетели. Голямата му слабост била, че харесвал работата си и не искал да се излага на опасността да я загуби. При никакви обстоятелства не би рискувал да убие дон Хуан денем на територията на къщата. Другата му слабост била неговото семейство. Имал жена и деца, които живеели в една колиба близо до къщата.
— Да събереш цялата тази информация, докато те пребиват като куче, се нарича дисциплина — рече дон Хуан. — Човекът си беше жив сатана. Нямаше дори една положителна страна. Според новите ясновидци идеалният дребен тиранин няма никакво компенсиращо качество.
Дон Хуан каза, че другите два атрибута на войнството — търпението и точността, които той все още нямал, били автоматично включени в стратегията на неговия благодетел. Търпението означава да чакаш спокойно — без избързване, без притеснение; едно просто и радостно очакване на това, което има да се случи.
— Търпях унижения ежедневно — продължи дон Хуан, — понякога дори плачейки под камшика на надзирателя. И въпреки това бях щастлив. Стратегията на моя благодетел бе това, което ми помагаше да живея ден след ден без да намразвам този груб човек. Бях воин. Знаех, че чакам и знаех какво чакам. Точно в това се състои великата радост на войнството.
Той добави, че стратегията на неговия благодетел изисквала систематично да се дразни човека, като се използва защитата на по-високостоящата инстанция, точно както били постъпвали ясновидците от новия цикъл по време на Конквистата, като използвали за щит католическата църква. Някой прост свещеник понякога се оказвал по-влиятелен от благородника.
Щитът на дон Хуан била дамата, която го била взела на работа. Винаги когато я видел, той падал на колене пред нея и я наричал светица. Дори я помолил да му даде медальон с образа на своя светец-покровител, за да може да му се моли за нейното здраве и благополучие.