— И тя ми даде един — продължи дон Хуан, — при което надзирателят излезе от кожата си, а когато накарах и слугите да се молят нощем, едва не получи инфаркт. Мисля, че тогава реши да ме убие. Не можеше да ме остави повече да му се качвам на главата.
— Като противодействие аз включих в молитвите си всички слуги в къщата. Дамата смяташе, че имам заложбите да стана много набожен човек.
— Вече не можех да спя спокойно, нито пък да спя в леглото си. Всяка нощ се качвах на покрива. Оттам на два пътя видях как онзи ме търси посред нощ с намерение да ме убие.
— Всеки ден ме пращаше в конюшните с надеждата, че конете ще ме стъпчат, но аз си бях направил в единия ъгъл преграда от здрави дъски, зад която се криех. Онзи въобще не знаеше, защото му се повдигаше от конете — още една негова слабост, която в последствие се оказа фатална за него.
Дон Хуан каза, че точността е качеството, определящо кога да се отприщи всичко онова, което е било задържано. Контролът, дисциплината и търпението са като дига, зад която се събира всичко, а точността е нейния шлюз.
Онзи надзирател познавал единствено насилието и го използвал да тероризира околните. Ако насилието му бъдело неутрализирано, той щял да се окаже почти безпомощен. Дон Хуан знаел, че надзирателят няма да посмее да го убие пред къщата, затова, един ден, в присъствието на другите работници, но и на дамата също, дон Хуан го обидил. Нарекъл го страхливец, който се бои до смърт от жената на господаря.
Според стратегията на неговия благодетел, дон Хуан трябвало да е нащрек и да издебне подобен момент, за да си разменят ролите с дребния тиранин. Неочакваните неща винаги стават така. Най-презреният роб изведнъж започва да се присмива на тиранина, дразни го, прави го за смях пред високопоставен свидетел, а после побягва, без да даде време на тиранина да се опомни и да му отмъсти.
— Миг по-късно онзи побесня от ярост — продължи дон Хуан, — но аз вече почтително коленичех в нозете на господарката.
Дон Хуан каза, че когато дамата се прибрала в къщата, надзирателят и другарите му го повикали зад къщата уж за да свърши някаква работа. Човекът бил целият побелял от гняв. По тона му дон Хуан разбрал какви са всъщност истинските му намерения. Той се престорил, че се съгласява, но вместо да тръгне към задната част на къщата, той хукнал към конюшните. Вярвал, че конете ще вдигнат такава тупурдия, че господарите ще излязат да видят какво става. Знаел, че надзирателят няма да посмее да го застреля, защото би било твърде шумно, а страхът му да не загуби работата си бил достатъчно силен. Дон Хуан знаел също, че онзи за нищо на света не би влязъл при конете, т.е. освен ако не е на себе си от ярост.
— Скочих в бокса на най-буйния жребец — продължи дон Хуан, — а дребният тиранин, обезумял от ярост, извади ножа си и влетя след мен. Аз веднага се скрих зад преградата си. Конят го ритна веднъж и всичко свърши.
— Бях прекарал шест месеца в къщата и през цялото това време бях упражнявал четирите атрибута на войнството. Благодарение на тях бях успял. Нито веднъж не изпаднах в самосъжаление, нито пък съм плакал от безсилие. Бях радостен и спокоен. Моят контрол и дисциплина бяха силни както винаги, а освен това лично се бях убедил какво могат да направят за безупречния воин търпението и точността. При това нито веднъж не бях пожелал смъртта на този човек.
— Моят благодетел ми обясни нещо много интересно. Търпението означава воинът да задържа чрез духа си нещо, за което знае, че справедливо се полага. Това не означава, че воинът обикаля насам-натам докато замисля на кого да напакости или с кого има стари сметки за уреждане. Търпението е нещо независимо. Стига воинът да има контрол, дисциплина и точност, търпението осигурява всеки да си получи заслуженото.
— А случва ли се понякога дребните тирани да победят и да унищожат воина, който се е изправил срещу тях? — попитах аз.
— Разбира се. В началото на Конквистата, например, воините са мрели като мухи. Тогава_редиците им доста оредели. По онова време дребните тирани убивали наред, просто по прищявка. Но именно в условията на това насилие ясновидците достигнали своето съвършенство.
Дон Хуан каза, че тогава било времето, когато оцелелите ясновидци напрягали силите си до краен предел, за да намерят нов път.
— Новите ясновидци използвали дребните тирани — продължи дон Хуан, като ме гледаше втренчено — не само за да се освободят от своето самомнение, но и за да осъществяват доста сложната маневра да излязат от този свят. Ще разбереш тази маневра в процеса на разговорите ни за владеенето на съзнанието.